АКЦЕНТИ

Становище на ДБГ по антикорупционния закон на Министерство на правосъдието
Публикувано на 30.08.2017 в Актуално, Акценти, прочетено 149 пъти

ПП „Движение България на гражданите” оценява борбата с корупцията като един от най-важните приоритети на България. Приемането на нормативен акт, който да създаде ефективна система за предотвратяване на корупционно поведение сред лицата на висши публични длъжности и за противодействие на незаконното придобиване на имущество е абсолютно наложително, дори закъсняло, защото тази система е основа за защита на правата и законните интереси на гражданите в обществените им отношения, както и спирачка срещу административния произвол и злоупотребата с власт.

Независимо от забавянето, приветстваме публикуването на Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на интернет страницата на Министерството на правосъдието, тъй като това е първа стъпка към обсъждането и приемането на закон, който ще създаде единен орган за борба с корупцията. Едновременно с това, сме длъжни да отбележим, че публикуваният текст съдържа редица законови положения, които подриват, вместо да укрепват, заложените в чл. 2 на законопроекта цели. Редица текстове ни карат да смятаме, че ефективното противодействие на корупцията е част от пожеланията, но не и от реално очакваните резултати, тъй като липсата на прозрачност при избора на ръководство, на независим контрол и смесването на коренно различни функции и органи, будят съмнения за оставяне на вратички, допускащи политическо влияние.

С оглед на важността на темата ПП „Движение България на гражданите” изразява настоящото становище по основни моменти от Проекта на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество:

1.      Относно процедурата по избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, моля да вземете предвид следното:

1.1.Независимост

Считаме, че предложената процедура по избор на ръководство на Комисията, не дава достатъчно гаранции за нейната независимост. Председателят се избира от Народното събрание с обикновено мнозинство. Заместник-председателят и членовете на комисията се избират от НС по предложение на председателя. По правило, след като председателят сам подбира членовете на екипа си, той носи по-голяма отговорност за действията на Комисията и следователно процедурата по неговия избор трябва да съдържа гаранции, че той няма да бъде повлиян от партийни пристрастия. Предложеният законопроект не съдържа такива гаранции, а обратно – улеснява партиите, които имат парламентарно мнозинство да изберат удобен за тях председател, без задължително да се съобразяват с неговите професионални и нравствени качества.

Системата на контрол власт върху власт би избегнала този крайно нежелателен резултат. Процедура, при която председателят се предлага от една от властите и се назначава от друга, ще доведе до повече гаранции срещу злоупотребата с това правомощие, така че партиите няма да могат еднолично да повлияят върху неговия избор и неговата независимост при вземането на решения. Допустим вариант е и създаването на комисия с представители на трите власти, чиято единствена задача е изборът на ръководство на органа, след което се разпуска. Такъв модел на избор съществува и в други европейски държави.

1.2.Прозрачност

На следващо място, процедурата за избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията не е достатъчно прозрачна. С оглед огромните очаквания на обществото към новия орган, публичността при избора на ръководството му не следва да бъде ограничавана. Ето защо предлагаме изслушването на кандидатите да се извършва не в парламентарна комисия, до която достъп имат ограничен кръг лица, а в открито заседание на Народното събрание, което да бъде предавано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Процедурата трябва да осигурява възможност всеки от народните представители, както и представители на неправителствени организации, да поставят въпрос на кандидатите, и да получат отговори. Гласуването за председател, заместник-председатели и членове на Комисията трябва да бъде поименно, с което ще се гарантира прозрачността на избора и ще се повиши общественото доверие в новия орган. Парламентарната практика показва, че при провеждането на поименно гласуване, съчетано с директно излъчване на заседанието по националните медии, се осигурява по-широко присъствие на народните представители в пленарна зала, с което се гарантира по-голяма легитимност на избора.

1.3.Проверка за почтеност преди избора

С тревога отбелязваме, че законопроектът не предвижда преминаване на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията през задължителна проверка за почтеност преди избора. Целта на тази проверка е да оцени риска членовете на Комисията да се поддадат на корупционно влияние. Премахването й от процедурата значително повишава опасността тя да остане проста формалност, а изборът на ръководство на Комисията да бъде политически обвързан, което ще заличи нейната ефективност. Не е достатъчно само инспекторите и директорите на Комисията да бъдат подлагани на периодични и инцидентни проверки за почтеност, а да не бъдат проверявани членовете на Комисията, които всъщност ще взимат всички решения. Стига се до необяснимо положение, при което органът, който трябва да се бори с корупцията по високите етажи на властта, не подлежи на проверка по отношение на ръководството си, а само по отношение на ниските етажи в своята йерархия. Това неминуемо би довело до подкопаване на доверието в него. Нещо повече, ефективността на проверката за почтеност би се повишила значително, ако включва изследване с полиграф.

1.4.Непринадлежност към Държавна сигурност

На следващо място предлагаме като част от процедурата по избор Постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за борбата с корупцията и конфликта на интереси да изисква от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да извърши проверка за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на кандидатите за ръководители, като резултатите от проверката да се публикуват на страницата на Народното събрание.

2.      Относно липсата на възможност производство да се образува по неподписан сигнал, моля да вземете предвид следното:

            Считаме, че законът следва да урежда възможността Комисията да образува производство на основание на сигнали, които не са подписани, стига те да съдържат достатъчно данни за корупционно поведение. Отпадането на задължението данните на подателя да присъстват в сигнала цели запазване на неговата самоличност, като по този начин се стимулира подаването на сигнали за корупционно поведение от лица, които са достатъчно близко до извършителя, за да могат да предоставят достатъчна по обем и точна информация на Комисията. Това е и причината Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и редица други органи в държавите от ЕС да разглежда неподписани сигнали.

Водещо в уредбата на сигналите следва да бъде не самоличността на подателя, а достоверността и конкретиката на данни за твърдяното престъпление. По този начин ще се отстрани ненужния формализъм в процедурата, като същевременно се засили значимостта на сигналната функция на гражданите. Липсата на изискване за подписване на сигнала ще осигури достатъчно защита на лица, които поради близостта си с извършителя на корупционно поведение биха се въздържали да сигнализират за него заради страх от възможността да претърпят неблагоприятни последици, в случай че самоличността им бъде разкрита. Това ще увеличи, от една страна, ефективността на противодействието на корупцията чрез постъпването на по-голям обем достоверни данни по отношение на лица, които заемат висши публични длъжности, а от друга ще засили превантивната функция на закона, тъй като всеки потенциален извършител ще бъде лишен от възможността да въздейства върху непосредствения подател на сигнала.

За да се създадат гаранции срещу възможна злоупотреба с правото на гражданите да подават неподписани сигнали, предлагаме всички сигнали да подлежат на предварителна проверка, за да се установи дали са налице достатъчно данни за образуване на производство по закона.

Защитата на подателите може да се постигне и посредством въвеждане на метод за криптиране на личните данни. При тази система, подателите ще бъдат задължени да се идентифицират в сигнала, но той ще бъде кодиран, така че достъп до информацията за лицата да има само председателят на Комисията и то само след разрешение от страна на компетентен съд при наличието на нормативно предвидени и изчерпателно изброени хипотези.

3.      Относно задължителните реквизити на сигнала за корупционно поведение, моля да вземете предвид следното:

Заложените в чл. 2 цели ще се постигнат, когато, на първо място, Комисията  получи достатъчно конкретна информация за извършено корупционно поведение. Отдаването на излишна тежест върху обратната връзка с подателя чрез изискването за задължително посочване на много на брой форми за контакт, ще попречи на събирането на информация чрез сигналите. Дори и една от задължителните форми за контакт да липсва, те ще се оказват недопустими на това основание.   

            Буди недоумение фактът, че факсът на подателя задължително трябва да присъства в сигнала, във времена, когато технологията е толкова напреднала, че факсът все повече излиза от употреба като остаряло средство за връзка. Все още се придържаме към убеждението, че авторите на законопроекта не биха желали достоверни сигнали да не бъдат разглеждани, тъй като подателят не е имал факс, който да посочи в сигнала.

4.      Относно вливането на съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност”, свързана с противодействие на корупционни прояви сред лицата, заемащи висши държавни длъжности, моля да вземете предвид следното:

Законопроектът предвижда съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност” да се влее в Комисията и да стане част от нея. Това ще доведе до допълнително раздуване на щата в органа, което е нежелателно, с оглед на това, че, от една страна, ще се повишат разходите за заплати без да се подобри ефективността на работата, а от друга ще се увеличи кръгът на лицата, които ще имат достъп до деликатна информация.

На следващо място вливането на специализираната дирекция от ДАНС ще доведе до механичното смесване на твърде различни функции – оперативни, от една страна, свързани с приемането и проверката на декларации за имущество и интереси, с осъществяване на проверка на имущественото състояние, с провеждане на производство за конфликт на интереси и на производства за отнемане на незаконно придобито имущество и изготвяне на анализи и методологии и разработване на антикорупционни мерки; и оперативно-издирвателни, от друга, свързани с използване на специални разузнавателни средства, извършване на наблюдение, оперативно внедряване, белязване на предмети и обекти, вкл. посредством граждани-агенти, приели доброволно да си  сътрудничат с органите ?.

Законът следва да има за единствена цел административно противодействие на корупцията чрез анализ на данни за имуществото на лицата на висши постове и противодействие на конфликта на интереси. Той следва да е средството, с което да се реформират административните средства за борба с корупцията, като създаде ефективен механизъм за проследяване на имуществото на публичните личности, за да се установяват по-бързо случаите на корупционно поведение.

Смесването на толкова различни функции ще доведе до неефективност при работата на органа.

5.      Относно възможността за предсрочното освобождаване на председателя, заместник-председателя или член на Комисията поради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, моля да вземете предвид следното:

Съгласно законопроекта председател, заместник-председател или член на Комисията следва да бъде предсрочно освободен поради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните си задължения. Предвижда се Комисията да се произнася с решение, т.е. самите членове да гласуват дали някой от тях е извършил тежко нарушение или системно не изпълнява задълженията си. Това решение поставя председателят и членовете на Комисията в потенциален конфликт на интереси и допуска възможността член на Комисията, който е извършил тежко нарушение или системно не изпълнява задълженията си, да се възползва от положението си, за да не допусне прекратяване на своето правоотношение.

Законопроектът не дава ясна дефиниция на понятията тежко нарушение и системно неизпълнение на служебните задължения. По този начин се отваря вратата за произволното им тълкуване в полза на нарушител или съответно във вреда на лице, което не е извършило никакво нарушение. Липсва и разписване на процедура за предсрочно освобождаване. Това създава риск от политическа зависимост и опорочаване функцията на ръководството на органа.

Следва да се предвидят подробни правила за предсрочно прекратяване на правомощията на председателя, заместниците и членовете на Комисията, които да задължават органите по назначаване на освобождават нарушителите, от една страна, и да дават достатъчно гаранции за членовете на Комисията срещу произволно прекратяване, от друга.

Предлагаме предложение за освобождаване на председателя, заместник-председателя или член на Комисията да могат да правят една пета от народните представители, като задължително да се провежда изслушване на лицето. Считаме, че решението на Народното събрание за освобождаване следва да се мотивира.

6.      Относно осъществяването на контрол върху дейността на Комисията от Народното събрание и въвеждането на периодична независима външна оценка на дейността на Комисията, моля да вземете предвид следното:

Проектът предвижда Народното събрание да осъществява контрол върху дейността на Комисията (чл. 17, ал. 1). Съгласно чл. 7, ал. 2 от същия, съгласно който Комисията е независим специализиран постоянно действащ държавен орган.  Обратно на тази декларация, разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 2 поставят под въпрос независимостта на органа от партийното мнозинство в Народното събрание.

Предлагаме дейността на Комисията да подлежи на периодична (на всеки 24 месеца) независима външна оценка от чуждестранни партньорски организации със сходна дейност или от организации, имащи международен опит в извършването на пободни оценки, като задължително се предвиди, че извършващите оценката не може да разпространяват информация за отделни случаи, по които работи Комисията. Независимата външна оценка неминуемо ще повиши отчетността пред обществото и прозрачността за работата на Комисията, която трябва да бъде независима. А това би се случило трудно, ако контрол върху дейността ? се извършва именно от хората, които са основен обект на проверки за корупционно поведение.

Накрая искаме да припомним, че в момента има десетки институции, които трябва да се борят с корупцията. Именно липсата на прозрачност, независимост и адекватен контрол върху работата им води до крайната им неефективност. Механичното събиране разнородни органи без промяна в принципа им на функциониране и отчетността им пред обществото, няма да доведе до особен напредък в борбата с корупцията.

 

Тагове:

СПОДЕЛИ:

 




ЛИЦА
 
   
      Copyright 2014 Всички права запазени | Условия за ползване на сайта