ПАРЛАМЕНТ

Предизборна програма на Реформаторския блок – Парламентарни избори 2017
Публикувано на 18.02.2017 в Актуално, Акценти, Парламент, прочетено 2184 пъти

Разум, родолюбие, развитие

Реформаторският блок възникна и се утвърди като платформа за трайно обединение на десните хора в България. Блокът пое отговорността и участва в управлението на страната в периода ноември 2014 – януари 2017 г., като работи неотклонно за изпълнение на програмата за управление на мнозинството в 43-то Народно събрание. Във всички сектори, макар с различна степен и интензитет, беше постигнат напредък, благодарение и на настойчивите и последователни усилия на народните представители и министрите от Реформаторския блок.

Днес повече от всякога е важно реформите да продължат и да не се допусне колебание и отстъпление от постигнатите добри резултати.  Необходимо е надграждане, задълбочаване и ускоряване на реформаторските усилия. Това е възможно само при наличие на ясна визия, предприемане на конкретни действия и намиране на съгласие за тяхната реализация. Реформаторският блок няма да допусне насочване на цялата политическа и обществена енергия в гръмко говорене за радикални и незабавни промени с неясен практически ефект и без необходимата подкрепа.

Реформаторският блок ще продължи да бъде гарант не само за модернизацията на страната, но и за ефективното и пълноценно членство на България в ЕС и НАТО като надеждни механизми за защита на националния интерес. Блокът споделя разбирането, че българското Председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. е шанс страната ни да повиши престижа и тежестта си сред нашите партньори.

Реформаторският блок ще работи за формирането на дясно-центристка управленска коалиция, която да възпрепятства връщането на БСП и на ДПС във властта, и да продължи усилията за превръщането на България в страна с европейско качество на живот, в страна с върховенство на закона и с модерна демокрация, гарантираща правата на гражданите и тяхната сигурност, в страна, която умее да формулира своите национални цели и идеали и да ги отстоява със самочувствие и успех в съюзите, в които участва.

Днес България е изправена пред тежки и сложни проблеми, които имат своя убедителен отговор в програмата на Реформаторския блок, основан на десни, консервативни и патриотични ценности.

 

Днес България се нуждае от:

 

1. Силна държава в секторите, формиращи публичната среда за живот на хората, при ясна обвързаност между упражняването на правата и изпълнението на задълженията.

2. Икономика, растяща с бързи темпове, гарантираща конкуренцията, предприемачеството и свободата от административен произвол.

3. Модерен патриотичен идеал, основан на разбирането, че отстояването на българската национална идентичност и българските национални цели минава през включването им в общите политики на съюзите и общностите, в които България участва.

 

Стъпвайки върху тези водещи идеи и свършеното до тук, предизборната програма на Реформаторския блок за парламентарни избори 2017 г. актуализира и развива целите и приоритетите на Блока, с които той се ангажира в програмата си от предходните парламентарни избори.

Настоящата предизборна програма е базирана на реален управленски опит и поради това е по-фокусирана, по-прагматична и съобразена с ясно осъзнатите реалности и нужди.

Както и досега, Реформаторският блок като отговорна дясна формация не предлага решения, свързани с произволно рязко увеличаване на разходите, защото тези решения, макар и популярни в определен момент, имат тежка цена, която всеки български гражданин рано или късно плаща.

 

Първи стълб

СИЛНА ДЪРЖАВА ЗА МОДЕРНА И ЧЕСТНА ПУБЛИЧНА СРЕДА

 

1. Честен изборен процес

• Ефективно и повсеместно въвеждане на машинно и електронно дистанционно гласуване, както и на машинно преброяване на гласовете, с ясни технологични гаранции за сигурност и за предотвратяване на възможни злоупотреби (навременна подготовка, прозрачни процедури, възможност за изпитване и одит на конкретните решения, обучения и разяснителна кампания).

• Въвеждане на косвен образователен ценз чрез технологични решения, свързани с машинното и дистанционното електронно гласуване.

• Изчистване на избирателните списъци от „мъртви души“ чрез въвеждане на активна регистрация за участие в изборите.

• Обособяване на самостоятелен изборен район “Чужбина”.

• Изграждане на постоянна, професионална и независима изборна администрация.

• Засилване на мажоритарния елемент в избирателната система чрез въвеждане на нулев праг за преференциите, както и отмяна на правилото гласовете без преференция да се добавят към гласовете на водача на съответната листа.

• Недопускане на законова промяна за въвеждане на изцяло мажоритарна система и провеждане на широка публична дискусия и разяснителна кампания за всички възможни негативни ефекти и рискове, които тази система крие за демокрацията в България.

• Нов модел на определяне на държавните субсидии на политическите партии чрез въвеждане на регресивна скала за определяне на субсидиите, гарантираща възможност за осъществяване на дейността без нерегламентирани зависимости, но и равнопоставеност на участниците в политическия процес.

 

2. Чиста и свободна медийна среда

• Пълна прозрачност и публичност на собствеността и финансирането на медиите и разкриване на реалните лица, собственици на капитала.

• Прекратяване на практиките за държавно влияние върху източниците на финансиране на търговските медии чрез средствата за реклама и информационни кампании.

• Засилване на гражданския контрол върху прилагането на законодателството в областта на медиите, както и на високи етични стандарти в тази област.

 

3. Върховенство на закона, съдебна реформа и борба с корупцията

• Продължаване на съдебната реформа с акцент върху:

  • Силна персонална отговорност и прозрачност за назначенията и решенията в системата, в т.ч. засилване на правомощията на президента при назначаването на „тримата големи“ в съдебната власт.
  • Бързина на съдебните производства, защото бавното правосъдие е равносилно на отказ от правосъдие: ограничаване на възможностите за връщане за допълнително разследване и отлагане на делата; преодоляване на излишния формализъм на наказателния процес; допълнително ограничаване на триинстанционните производства.
  • Разработване на нова модерна наказателна политика, която освобождава Наказателния кодекс от състави, уреждащи по-леки посегателства, които биха могли достатъчно ефективно да бъдат наказвани по административен ред, и запазва средствата на наказателната принуда само за най-тежките посегателства.
  • Преодоляване на неравномерната натовареност на магистратите, включително чрез ново съдебно райониране, изграждане и поддържане на национална електронна система за оценка, анализ и управление на ресурсите и въвеждане на фигурата на „пътуващ магистрат” в местата с незначителна натовареност.
  • Стриктни срокове, по-високи стандарти и еднообразна практика при дисциплинарните производства срещу магистрати.
  • Повишаване на отчетността на прокуратурата.
  • Създаване на работещи механизми за преграждане на използването на прокуратурата за политически и икономически натиск.
  • Реални проверки на имуществото и почтеността на магистратите и справедливи санкции при нарушаване на правилата.
  • Незабавно изпълнение на присъдите „лишаване от свобода” в момента на тяхното окончателно постановяване в съдебната зала и прилагане на системи за електронно проследяване за лицата с мерки за неотклонение.

• Прозрачна процедура, стартирала максимално рано, за избор на нов състав на Висшия съдебен съвет.

• Ефективно въвеждане на електронно правосъдие с цел повишаване на прозрачността в работата на органите на съдебната система и облекчаване на гражданите при упражняване на техните процесуални права.

• Довършване и ефективно прилагане на Единната информационна система за противодействие на престъпността, която ще улесни работата на държавните органи и ще позволи да се правят по-точни изводи за проблемите на наказателното правораздаване и за отговорността на отделните органи за неговото състояние.

• Категорична подкрепа и активна политика на България за създаването на Европейска прокурорска служба.

•  Уреждане на „провокацията към подкуп” като ново специално разузнавателно средство, осъществявано от служител под прикритие, което да се развие като силен инструмент на държавата за борба с корупцията.

• Приемане на антикорупционен закон, с който се създава единен независим орган за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности.

• Пълна проверка на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности и на свързани с тях лица, и възможност за отнемане на необяснимото богатство.

• Възможност за разкриване на банковите сметки на тези лица.

• Овластяване на гражданите да подават сигнали за корупция при гаранции за запазване на тяхната самоличност.

• Прилагане на правило, че публичните лица могат да бъдат записвани, филмирани и фотографирани при изпълнение на служебните им задължения.

• Въвеждане на ротация на служители, работещи на рискови за корупция места.

• Въвеждане и прилагане на методология за оценка на риска от корупционно поведение – система от индикатори за определено поведение или поведенчески сигнали, които водят до поставяне на лицето под особено внимание или предизвикват извършването на проверка.

• Въвеждане и последователно прилагане на принципа на взаимния и йерархичен контрол, известен като „принцип на многото очи“.

• Предоставяне на парични награди на разследващи журналисти, длъжностни лица и граждани, които са подали сигнали за корупция, довели до ефективни присъди или санкции на уличените лица.

• Промени в уредбата на частното съдебно изпълнение:

  • Законодателни гаранции за принципа на пропорционалност на намесата на съдебните изпълнители и за избягване на свръхобезпеченост на вземането.
  • Разширяване на възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител.
  • Преразглеждане на тарифата за таксите на частните съдебни изпълнители, с оглед недопускане на прекомерна финансова тежест на длъжниците, в т. ч. намаляване на пропорционалната такса, която се събира от съдебния изпълнител при плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение, законодателно уреждане на възможността да не се събират авансови такси, т.е. съдебните изпълнители да работят на свой риск.
  • Силни законови гаранции за надлежно призоваване, в т. ч. електронизация на съдебното изпълнение за облекчаване на призоваването на длъжниците.

• Реформа на юридическото образование, насочена към модернизация на учебния план, създаване на единен национален стандарт на изхода на юридическото образование и въвеждане на гъвкави форми за продължаване на квалификацията и специализацията на юристите.

• Приемане на Закон за детското правосъдие, който отразява съвременната концепция за грижа и възпитателно-корективна работа с децата, извършили противоправни деяния.

• Създаване на постоянна парламентарна комисия по въпросите на съдебната реформа и борбата с корупцията.

 

4. Ефективен вътрешен ред и сигурност

•  Решителни мерки за контрол на мигрантския поток и за защита на външните граници:

  • Разполагане на общоевропейски сили за сигурност на българо-турската граница, както и по южната граница на целия ЕС.
  • Приоритетно организиране на съвместни акции с Европейската служба за гранична и брегова охрана с цел принудително връщане в държави по произход на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.
  • Преместване на лицата без официален бежански статут в лагери от затворен тип на българо-турската граница до създаването на безопасни зони в Сирия.
  • Изграждане на системи за видеонаблюдение и контрол на преминаващи пътни превозни средства на граничните контролно-пропускателни пунктове по външните граници на България.

• Адекватни мерки за справяне с битовата престъпност:

  • Внедряване и поддържане на интерактивна карта, върху която се визуализират събитията, свързани с престъпността и предприетите действия от страна на МВР, което ще позволи да се определи необходимият брой полицейски служители за населеното място със съответен брой жители.
  • Приоритетно изграждане и внедряване на интегрирани системи за видеонаблюдение съвместно с общините.
  • Увеличаване на полицейското присъствие, включително в малките населени места, с оглед осигуряване на полицейска защита не по-късно от 20 минути от подаването на сигнал.
  • Усилване на ролята на патрулно-постовата дейност и значението на полицейските инспектори в териториалното обслужване на населените места.

• Продължаване на реформата в МВР:

  • Широко прилагане на входящи, периодични и инциденти тестове за почтеност.
  • Приемане на 4-годишен план на стойност 500 млн. лв. за модернизация на МВР с оглед осигуряване на необходимата техника и оборудване за ефективно изпълнение на служебните функции (сграден фонд, оборудване, работно облекло, въоръжение, технологии – електронни системи, видеонаблюдение и др.)
  • Законов механизъм за обвързване на размера на основната работна заплата на полицаите със средната работна заплата за страната.
  • Изграждане на единна система за координация и съвместна оперативна работа на дейностите по пожарна безопасност, бедствия, аварии и спасителни акции.
  • Продължаване на процеса на извеждане на несвойствените за МВР дейности, свързани с предоставянето на административни услуги за гражданите, като регистриране на МПС, издаване на документи за самоличност и др.
  • Преминаване на оперативно-издирвателната дейност в дейност по разследване.
  • Повишаване на доверието в дейността на МВР, чрез паралелно регистриране на сигналите в местната власт, с цел подобряване на отчетността в работата по сигнали и преписки.
  • Осигуряване на възможности за подаване на жалби и сигнали по електронен път.

5. Модерно и качествено образование и наука

• Превръщане на образованието в реален национален приоритет, подкрепен и чрез бюджета – достигане на поне 4.5% от БВП за образование.

• Изграждане на ефективна насърчително-контролна система от мерки, насочена към обхващане, задържане в училище и ефективно включване на уязвимите групи, чрез:

  • Ясен ангажимент и съвместни действия на образователните институции, общините, службите за социално подпомагане и за закрила на детето за осигуряване на посещението на децата в задължителното предучилищно и училищно образование, в т.ч. работа с лидери в общността за осигуряване на необходимата подкрепа.
  • Изграждане и въвеждане на национална електронна система за проследяване на движението на децата и учениците и за ранно предупреждение за рисковете от отпадане.
  • Осигуряване на безплатни учебници за всички ученици от I до ХII клас.
  • Политика на преобразуване на основните училища в селата в обединени (I-Х клас) с оглед по-продължително задържане на учениците в училище, в т.ч. на момичета от ромски произход.
  • По-широко обвързване на получаването на социални помощи с посещаемостта на децата в училище и регламентиране на изискване за завършен първи гимназиален етап като условие за придобиване на право на обезщетение за безработица.
  • Диференциране на размерите на семейните помощи за деца съобразно дохода на семейството, обвързване с резултатите на децата в училище и участие на училището при определяне на конкретната форма на подпомагане.
  • Ефективно налагане на глоби на родители, които не осигуряват присъствието на децата си в училище, а при неплащане на глобата – задължение за полагане на общественополезен труд.
  • Мобилни екипи за внезапни проверки на посещаемостта в училище като мярка срещу фиктивното водене на ученици.
  • Осигуряване на допълнителна подкрепа в задължителното предучилищно и училищно образование за децата с обучителни затруднения, в т.ч. активна работа с психолози и педагогически съветници, допълнителни часове по български език и по други учебни предмети, занимания по интереси и др.

• Повишаване на авторитета и на социалния статус на българския учител чрез:

  • Постигане на национално съгласие и признаване на ключовата роля на учителя за развитието на образованието и на човешкия потенциал на нацията.
  • Прилагане на устойчиви и последователни политики за достойно заплащане на учителския труд, в т.ч. при отчитане на напредъка в образователните резултати на учениците.
  • Мащабни програми за квалификация, осъвременяване на уменията и въвеждане на нови методи на преподаване.
  • Реформа на учебния план и на методиката на преподаване в педагогическите специалности във висшите училища.
  • Развитие на системата от стимули за избор на педагогически специалности, в т.ч. чрез популяризиране на учителската професия и нейното значение.

• Съвременен образователен процес, ориентиран към индивидуалните потребности и интереси на учениците:

  • Поетапно въвеждане на нови учебни програми, ориентирани към придобиването на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременния свят, и насърчаващи самостоятелното и критично мислене, както и способността за практическо приложение на придобитите компетентности.
  • Продължаване на финансовата подкрепа на допълнителната работа в училище – както за заниманията по интереси, така и за допълнителното обучение за преодоляване на образователни затруднения на учениците.
  • Подобряване на функционалната грамотност чрез насърчаване на четенето, развитие на дигиталните умения, уменията по предприемачество и гражданското образование на учениците, в т.ч. с помощта на експерти и успешни личности от практиката.
  • Стимулиране и популяризиране на иновативни практики в образователния процес.
  • Засилено изучаване на тоталитарните режими както в както в задължителните, така и в избираемите часове за постигане на общообразователната и на разширената подготовка.
  • Развитие и засилено финансиране на националната програма за подкрепа на талантливи ученици, с включване на финансиране на подготовката и участието на допълнителни международни олимпиади и състезания.
  • Подкрепа и популяризиране на национални и училищни инициативи и програми за възпитание в дух на родолюбие.
  • Разработване, осъществяване и популяризиране на програми и на инициативи за здравословен начин на живот – здравословно хранене, спорт, екскурзии сред природата и др.
  • Силна ресурсна подкрепа на деца с поведенчески проблеми и на деца със специални образователни потребности, както и целенасочена работа за превенция на агресията и насилието в училище.
  • Модернизация на учебната среда – осигуряване на модерни лаборатории и учебни пособия, изграждане на модерни спортни салони и др.
  • Широко използване на новите технологии в училище – електронни учебници, електронни дневници, онлайн изпитни платформи и др.

• Усъвършенстване на делегираните бюджети и въвеждане на компоненти за финансиране въз основа на качеството на образователния процес, в т.ч. отчитане на добавената стойност на училищата, задържането на учениците в училище, факторите на социалната среда, неравенствата в образователните ресурси.

• Утвърждаване на обществените съвети като органи за гражданско наблюдение и контрол и за подпомагане на развитието на детските градини и училищата.

• Развитие на модерна система за инспектиране на образователните институции като инструмент за цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното образование и за определяне на насоките за подобряване.

• Развитие на образователните политики сред българите в чужбина, в т.ч. чрез по-силна финансова подкрепа за неделните училища и създаването на адаптирани учебници въз основа на адаптирани програми, както и чрез активизиране на усилията за привличане на студенти и докторанти от българските общности извън България в българските висши училища.

• Осъществяване на периодично наблюдение, анализ и оценка на въздействието на новия училищен закон и на държавните образователни стандарти и на тази основа формулиране на мерки за тяхното усъвършенстване.

• Модернизация на професионалното образование с оглед свързването му с нуждите на пазара на труда:

  • Подкрепа на секторни и регионални модели за сътрудничество между бизнеса и професионалните гимназии.
  • Развитие на дуалното обучение и гъвкави форми за включване в дуално обучение на по-малки групи ученици.
  • Прилагане на инструменти за прогнозиране и планиране на потребностите на бизнеса в средносрочен период с оглед адаптиране на системата на образованието към тези нужди.
  • Активно участие на реални работодатели в изготвянето на учебни програми, квалификация на преподаватели, модернизация на базата, осигуряване на стипендианстки и стажантски програми за ученици и студенти.
  • Популяризиране на добрите примери за професионална реализация на ученици от професионалните гимназии с оглед насърчаване на родителите и учениците в избора на професионалното образование като успешен път за младите хора.

• Включване на ученическите и студентските общежития като бенефициенти по Националната програма за енергийна ефективност.

• Продължаване на реформата за качествено и конкурентоспособно висше образование:

  • Задълбочаване на финансирането на висшите училища на основата на предоставяното качество на образование и достигане на 60% до 2020 г.
  • Намаляване на негативните ефекти на масовизацията на висшето образование и насърчаване на специализацията на висшите училища чрез новия модел на финансиране и прием.
  • Недопускане на необосновано откриване на нови звена за обучение в системата на висшето образование и разрастване на мрежата без гаранции за високо качество.
  • Подобряване на модела за развитие на академичния състав чрез въвеждане на минимални национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности.
  • Реформа в модела на управление на висшите училища и разделяне на финансовото от академичното управление.
  • Въвеждане на високи изисквания при акредитацията на висшите училища и техните програми с оглед гарантиране на качеството.
  • Продължаване на политиката за увеличение на средствата за стипендии на студентите с приоритет на стипендиите за успех.
  • Превръщане на университетите в силни научни центрове, в т.ч.  чрез засилено финансиране на научната дейност на университетите с по-висок изследователски капацитет.
  • Развитие на програми за подкрепа на младите учени и повишаване на стипендиите за докторанти от 450 лв. на 900 лв.

• Инвестиции в науката за високо качество на научния продукт:

  • Създаване на модерни научни центрове, в т.ч. с подкрепата на европейските фондове.
  • Регулярна независима оценка на дейността на научните организации и финансиране на основата на резултатите.
  • Ясен национален ангажимент за увеличаване на държавните инвестиции в науката с цел достигане на 1.5% от БВП до 2020 г.

• Утвърждаване на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ като инструмент в подкрепа на политиките в областта на образованието и науката чрез подобрено планиране на операциите и по-ефективно управление и контрол.

 

6. Достъпно и качествено здравеопазване

• Развитие на електронното здравеопазване чрез:

  • Продължаване на мерките за изграждане на Национална здравно-информационна система съобразно заложените параметри и срокове в Пътната карта за развитие на здравеопазването: електронна идентификация; електронна рецепта, електронно направление и електронен здравен запис; Национален здравно-информационен портал.
  • Въвеждане на електронен обмен на данни и развитие на телемедицината.

• Продължаване на мерките за технологично и кадрово осигуряване на системата за спешна медицинска помощ в съответствие с приетата Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ 2014-2020 г.:

  • Реализиране на проекта за модернизация на системата за спешна медицинска помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. в планираните срокове: Изграждане на нови или реконструиране на всички 198 филиала на центровете за спешна медицинска помощ; изграждане на модерни спешни отделения в 34 лечебни заведения за болнична помощ; закупуване на над 400 нови оборудвани санитарни автомобила.
  • Продължаване на мерките за ежегодно увеличение на възнагражденията в съответствие с поставената цел в Концепцията за развитие на системата за спешна помощ за 100 % увеличение на работните заплати до края на периода.
  • Гарантиране на сигурността на спешните екипи и по-строги санкции при посегателства върху тях.
  • Създаване на национална система за непрекъснато обучение и повишаване на квалификацията на работещите в системата за спешна помощ.
  • Включване в спешните екипи на нови специалисти – лекарски асистенти и парамедици.

• Продължаване на мерките за увеличаване на обхвата и финансирането на дейностите, осъществявани в първичната и специализираната извънболничната помощ, обезпечаващи:

  • Разширяване на профилактичните дейности и скрининговите програми за ранно откриване на заболявания, в т.ч. диабет, сърдечно-съдови заболявания, онкологични заболявания, психични заболявания и др.
  • Гарантиране на достъпа на пациентите до специалисти и медицински изследвания в съответствие с медицинските нужди.
  • Развитие на възможностите за амбулаторно лечение и прехвърляне на дейности от болничната в извънболничната помощ.
  • Развитие на здравни и здравносоциални услуги в общността, с акцент върху услугите за бременни и деца, в т.ч. продължаване и разширяване на дейностите по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020 г. и финализиране на  процеса на деинституционализация на децата в домовете за медико-социални грижи.
  • Разширяване на пакета дентална помощ, заплащан от НЗОК.
  • Ежегодно увеличение на финансирането на извънболничната помощ с 1% от общия размер на здравноосигурителните плащания за НЗОК.

• Осигуряване на финансова стабилност и устойчивост на болничната помощ:

  • Изплащане на задълженията и премахване на търговския статут на лечебните заведения за болнична помощ с над 50% държавно участие.
  • Законово регламентиране на принципа средствата от здравноосигурителни вноски на гражданите да бъдат изразходвани само за покриване на преките разходи за лечението и за възнаграждения на работещите, а стопанските и инвестиционните разходи да се поемат от собственика.
  • Доразвиване на механизмите за контрол на НЗОК като предпоставка за отпадане на фиксираните болнични бюджети/бюджетни лимити.
  • Завършване на процеса на остойностяване на медицинските дейности и усъвършенстване на механизмите за финансиране на болничната помощ.
  • Въвеждане на нормативни механизми, гарантиращи минимални нива на заплащане на труда на медицинските специалисти, обвързани не с обема на отчетената дейност, а с квалификацията и нивото на компетентност на структурата, в която работят.
  • Усъвършенстване на механизмите за прилагане на Националната здравна карта като инструмент за планиране на инвестициите в сектора и разходване на публичните ресурси за закупуване на медицински услуги.
  • Усъвършенстване на стимулите за интегриране на лечебните заведения с цел ефективно разходване на ресурсите и разширяване на възможностите за комплексно лечение.
  • Създаване на ефективни механизми за стимулиране на частните инвестиции в болничната система, съобразени с параметрите на Националната здравна карта.
  • Проектно и програмно финансиране на високотехнологични методи за диагностика и лечение със средства от държавния бюджет, европейски програми и др.

• Надграждане на здравноосигурителния модел с развитие на втори доброволен здравнозастрахователен стълб за дейностите, извън основния пакет здравни дейности, заплащан от НЗОК, чрез задължителното здравно осигуряване. Създаване на възможност НЗОК да развива допълнителна здравнозастрахователна дейност на конкурентен принцип.

• Продължаване на мерките за ефективна политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия с цел ефективно разходване на публичните ресурси и ограничаване на доплащанията от страна на пациентите:

  • Реализиране на централизирани обществени поръчки за лекарствени продукти.
  • Усъвършенстване на механизмите за регистрация и ценообразуване на медицинските изделия и въвеждане на централизирани обществени поръчки.
  • Реализиране на мерките, заложени в проекта на Закона за изменение и допълнение  на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен в Министерски съвет през 2016 г., свързани с прогенерична политика и рационална лекарствена употреба; въвеждане на Национална аптечна карта; регламентиране на паралелния износ на лекарствените продукти.
  • Ефективно използване на въведената през 2015 г. система за оценка на здравните технологии.

• Прилагане на мерките за промяна на модела на медицинската експертиза, предложени в проекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, разработен през 2016 г., включващи:

  • Подобряване на качеството на медицинската експертиза чрез въвеждане на утвърдена обективна система от критерии за оценка на вида и степента на уврежданията по класификацията на Световната здравна организация.
  • Промени в структурата на органите на медицинската експертиза за вид и степен на увреждане, в т.ч. премахване на ограниченията за лекарите, работещи в тях.
  • Разделяне на медицинската експертиза от оценката на работоспособността и социалните нужди на хората с увреждания.

• Разширяване на обхвата на дейностите за подобряване на общественото здраве:

  • Засилване на държавния здравен контрол върху факторите на околната среда, оказващи влияние върху здравето.
  • Програмно финансиране на дейности за промоция на здраве, в т.ч. за здравословно хранене, двигателна активност и стил на живот, ограничаващ рисковите фактори за здравето, свързани с тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества.

• Продължаване на политиката за увеличаване на средствата на фонд “Инвитро” и Фонда за лечение на деца и подобряване на управлението им с оглед гарантиране на интересите на пациентите.

 

7. Запазване на българската културна идентичност

• Приемане на Национална стратегия за развитие на културата.

• Интегриране на културата като елемент на всяка политика и особено политиките в областта на образованието, медиите, външните работи, туризма, регионалното развитие и др.

• Дигитализация на културното наследство и осигуряване на публичен електронен достъп до него.

• Модернизиране на мрежата от културни институти, читалища и библиотеки в страната, в т.ч. чрез привличане на средства от частния сектор.

• Законово уреждане на задължение на обществените радио- и телевизионни оператори 45% от излъчваната музика да е българска.

• Промени в Закона за авторското право и сродните му права, насочени към засилване на контрола за неговото спазване, включително чрез уреждане на контролни функции на местните власти.

• Уреждане на по-дълги срокове за извършване на проверка и налагане на санкции от страна на Съвета за електронни медии.

• Изпълнение на законовите ангажименти за държавно финансиране на българското кино.

• Популяризиране на българската литература в чужбина, в т.ч. чрез подкрепа на проекти за превод на български автори на чужд език.

• Учредяване на парични награди в различни области на културата, предоставяни на конкурсен принцип, с цел допълнително насърчаване и популяризиране на българските творци.

• Увеличаване на бюджетното финансиране на културата до 1% от БВП.

 

8. Съвременна инфраструктура и ефективна транспортна политика

• Изграждане на автомагистрали и високоскоростни пътища, инвестиции във второкласната мрежа, преимуществено с европейски средства – приоритетно изграждане на пътища в Северна България, в т.ч. автомагистрала „Хемус”, тунел под Шипка, скоростен път София-Видин и скоростен път Русе-Велико Търново.

• Финансови стимули за общините да инвестират в третокласни и четвъртокласни общински пътища.

• Реформа в БДЖ на принципа „пари срещу реформи” с цел решаване на въпроса с високата задлъжнялост на дружеството.

• Ремонт и модернизация на цялата мрежа от гари и спирки, видеонаблюдение и високи мерки за сигурност и превенция на тероризма.

• Нов Закон за движение по пътищата с ясен приоритет безопасност и намаляване на броя на жертвите на пътя.

• Значително увеличаването на видеонаблюдението за контрол на пътя.

• Въвеждане на задължение за поставяне на видеорегистратори на всички служебни моторни превозни средства, закупени с публични средства.

 

9. Модерна администрация, работеща в интерес на гражданите и бизнеса

• Работещо електронно правителство чрез:

  • Одит на информационно-комуникационната инфраструктура на държавната администрация за нуждите на електронното управление и ефективна работа на Държавна агенция “Електронно управление”. 
  • Гарантиране на оперативна съвместимост между различните информационните системи на държавните учреждения.
  • Практическо прилагане на електронна идентификация и осигуряване на възможност за безплатен електронен подпис на всеки български гражданин с цел отваряне на електронните услуги за гражданите.
  • Продължаване на електронизацията на административни услуги.
  • Практическо въвеждане на изискването за отворен код в информационните системи на администрацията.
  • Изграждане на ефективна електронна система за мониторинг на оперативните програми с цел по-добро оползотворяване на европейските средства и реалното им използване за нуждите на гражданите и бизнеса.

• Стриктни правила и срокове за работа на администрацията при условията на обвързана компетентност, изключващи възможностите за забавяне, непрофесионални и необосновани решения и административен произвол при предоставянето на услуги на гражданите и бизнеса.

• Въвеждане на системи за обратна връзка относно качеството на административното обслужване и използване на резултатите при атестирането на служителите.

 

10. Балансирано и устойчиво развитие на регионите

• Балансирано и устойчиво социално-икономическо развитие на регионите чрез поддържане и изграждане на техническа инфраструктура за подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси, благоустрояване на населените места, управление и поддържане на жилищния фонд и ефективно използване на средствата от фондовете на ЕС посредством:

  • Обвързване на регионалното развитие с макрорегионалните стратегии на ЕС, Дунавската стратегия и Черноморската стратегия.
  • Обвързване на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие с тези за устройството на територията.
  • Ефективен контрол по отношение на договорите за концесия на плажовете.
  • Финансово обезпечаване с европейски и национални средства на стартирането на Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони.

• Силно, ефективно и отговорно местно самоуправление със засилено гражданско участие  посредством:

  • Функционална и финансова децентрализация.
  • Разширяване на прилагането на местните референдуми.
  • Повишаване на административния капацитет за разработването и управлението на проекти, финансирани от европейските фондове.
  • Система за финансово стимулиране на добре работещите общини.
  • Прецизен анализ на потенциала за развитие на българските общини и оптимизиране на броя им.

 

Втори стълб

ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ, КОНКУРЕНЦИЯ И БИЗНЕС СРЕДА ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА

 

1. Запазване на финансовата стабилност и поддържане на широкобалансиран бюджет

• Извършване на дълго отлаганите структурни реформи в бюджетните системи с цел  ефективно изразходване на финансовия ресурс и значително подобряване на качеството на публичните услуги.Запазване на сегашната данъчна система, в т.ч. и на плоския данък и противопоставяне на всички политики и предложения, които директно или индиректно носят след себе си покачване на данъците.

• Усъвършенстване на методиката за изчисляване на данък “уикенд”.

• Противопоставяне на идеите за синхронизиране на данъчните ставки в рамките на Европейския съюз.

• Ясно законодателна уредба на такса смет с оглед определянето й според реалното количество на отпадъците за гражданите и бизнеса.

• Подобряване на финансовото състояние на общините и конкретни политики за преодоляване на сериозните дефицити, в т.ч. стимули за добро управление на общинските бюджети.

 
2. Активни политики за привличане на инвестиции и за насърчаване на бизнеса с акцент върху малкия и средния бизнес

• Намаляване на бюрокрацията и административната тежест върху бизнеса:

  • Замяна на разрешителните режими с уведомителни, където е целесъобразно, в т.ч. въвеждане на правило, според което нов административен режим е допустим само при отмяна на два съществуващи.
  • Цялостно преразглеждане на разрешителните изисквания за малкия и средния бизнес и изработване на единен каталог с тези изисквания, съчетано с въвеждане на уведомителен режим при стартиране на такъв бизнес от страна на търговеца и служебно задължение на администрацията да провери дали са спазени изискванията.
  • Отпадане на задължението на гражданите и бизнеса да подават документация, с която държавата може да се снабди по служебен път.
  • Отпадане на изискването за задължителен договор за трудова медицина за микро предприятия, извършващи дейности в сферата на услугите.
  • Ограничаване на административната намеса на пазара на труда, в т.ч. приемане на модерен икономически обоснован модел за определяне на минималната работна заплата, и отмяна на задължението на работодателя да плаща за първите три работни дни при временна неработоспособност.

• Разширяване на принципа на мълчаливото съгласие.

• Отмяна на задължението за микро и малък бизнес за подаване на годишен финансов отчет при отсъствие на стопанска дейност.

• Вдигане на прага на регистрация по ДДС от 50 000 лв. на 200 000 лв.

• Поетапно намаляване на ДДС в четиригодишен период до достигане на 18% ставка.

• Ускорено възстановяване на дължимия на бизнеса данъчен кредит и въвеждане на системата „Златен регистър“ за данъчно изрядните платци.

• Осъвременяване на трудовото законодателство с оглед спецификата на малките и средните предприятия, в т.ч. гъвкави трудови договори, гъвкав режим на работното време и др.

 

3. Доходи, демографска и социална политика
• Изпреварващо увеличение на заплатите в секторите образование, здравеопазване, национална сигурност и отбрана, в условията на стабилен икономически растеж от минимум 3%.

• Решителни мерки за спиране на източването на НОИ през инвалидните пенсии, които в момента съставляват 42% от всички пенсии в страната.

• Създаване на модерен икономически обоснован модел за определяне на минималната работна заплата, включващ производителност на труда, инфлация, размер на средната работна заплата.

• Насърчаване на работодателите за разширяване на инвестициите в квалификации на работната сила.

• Обвързване на социалните помощи с полагането на общественополезен труд от всички получаващи ги, които са в работоспособна възраст и добро здравословно състояние.

• Комплекс от услуги за подкрепа на семействата с деца с увреждания.

• Законови промени за облекчено и ускорено придобиване на българско гражданство за хора с българско самосъзнание, които са част от българските исторически общности зад граница.

• Противопоставяне на предложения за създаване на възможност за сключване на брак, както и за осиновяване на деца, от лица от един и същи пол.

• Приемане на Българска национална доктрина, която извежда дългосрочна визия за развитието на българската нация.

 
4. Изграждане на свободен пазар с адекватна защита на конкуренцията и потребителите

• Ограничаване на вредното въздействие на монополите и квазимонополните структури.

• Уреждане на задължение на КЗК да прави периодични анализи на риска от злоупотреби с господстващо положение и да ги оповестява публично.

• Либерализация на режима за издаване на разрешения за създаване на данъчни складове за течни горива.

• Развитие на дигитална и споделена икономика чрез приемане на минимално, но ефективно законодателство, уреждащо новите форми на търговия между търговци и потребители и между потребители.

• Приемане на Закон за фалит на физическите лица.

• Строги законови изисквания относно общите условия на търговците, включително въвеждане на максимален обем от пет страници.

• Обвързване на санкциите при нелоялни търговски практики спрямо потребителите с оборотите на търговците.

• Развитие на ефективен капиталов пазар с оглед създаване на алтернативен на банковото кредитиране източник на финансиране на инвестиционните проекти на българските компании:

  • Приватизация на Българската фондова борса.
  • Регулаторна промяна с цел улесняване на достъпа на емитенти до Българската фондова борса.

• Изготвяне на програма за ефективно управление на държавните предприятия с цел оптимизация на тяхната ефективност и подготовка на тяхната бъдеща приватизация.

 

5. Модерна енергетика и повишена енергийна ефективност

• Категорично противопоставяне на опитите за реабилитиране на трите проекта от “големия шлем” – АЕЦ “Белене”, “Южен поток” и “Бургас-Александропулис”, които са икономически неизгодни за България, и са против европейските усилия за енергийна диверсификация.

• Продължаване на процеса на либерализация на пазара на електроенергия и газ - всички производители на енергия да предоставят 100% от производството си на борсата чрез дългосрочни договори или чрез продажби "за деня" и "ден напред".

• Интеграция към конкурентен пазар на големите производители, с които НЕК има дългосрочни договори и премахване на модела "НЕК единствен купувач".

• Дерегулация на пазара за крайни потребители и преминаване към пазарен модел със защита на уязвимите потребители.

• Строг контрол на разходите на енергийните дружества.

• Развитие на регионалния пазар на енергия и инвестиции в разширяване на капацитета за пренос на енергия в междусистемни връзки.

• Създаване на стимули за инвестиции в разпределителната мрежа и инфраструктура. 

• Навлизане на нови технологии в енергетиката като цифровизация на енергетиката и развитие на пазар за енергийни услуги. 

• Енергийно ограмотяване на крайните потребители за информиран избор на доставчик на енергия чрез:

  • Информационни кампании, прилагане на ценово ефективни решения за визуализация на използваната енергия и управление на потреблението.
  • Създаване на пазарен модел,  стимулиращ ограничаването на потреблението в пиковите часове на деня. 

• Дефиниране на критерии за определяне на „енергийно бедни потребители" и категоризирането им в няколко групи и прилагане  на разходно ефективни защитни мерки специфични за всяка група. 

• Превръщане на енергийната ефективност в приоритетен модел за първичен енергиен източник:

  • Ефективно използване на съществуващите мощности.
  • Модел за замяна и модернизация на физически остарелите мощности, а не скъпоструващо изграждане на нови. 

• Децентрализация на производството и стимули за инвестиции във малки ВЕИ системи за собствено потребление на крайните потребители чрез намаляване  на административните регулации. 

 

6. Съвременно земеделие

• Активно участие на България в преговорния процес за Общата селскостопанска политика на ЕС, отнасяща се до следващия програмен период и отстояване на  позиция за запазване на първостепенното значение на директните плащания и обвързаната подкрепа като част от тази политика.

• Разработване на стратегия за развитие на земеделието след приключване на Програмата за развитие на селските райони.

• Приемане на Кодекс за земята.

• Запазване на обвързаната подкрепа за изоставащите сектори и данъчни облекчения за производители, осъществяващи експорт.

• Запазване на освобождаването от акциз на горивата за производителите на непреработена селскостопанска продукция, както и на обратното начисляване на ДДС при търговия със зърнени култури.

• Развитие на пчеларството в България като важен приоритет в областта на земеделието.

• Активна политика за опазване на природните дадености на България – природни паркове, защитени територии, земи, гори, води, животински видове и полезната флора и фауна.

 

7. Разгръщане на туристическия потенциал на страната

• Утвърждаване на България като целогодишна туристическа дестинация, предлагаща качествен и конкурентен туристически продукт, с особен акцент върху културно-историческия и балнео- и спа туризма.

• Развитие на летния туризъм, включително чрез ясни правила за стопанисването на плажовете в интерес на потребителите.

• Развитие на ски туризма, в т.ч. чрез разширяване на мрежата от лифтове.

• Увеличаване на средствата за туристическа реклама на България.

• Ефективен контрол върху качеството на туристическия продукт и подобряване на дейността по категоризация и прекатегоризация на местата за настаняване.

 

Трети стълб

СИЛНА БЪЛГАРИЯ В СИЛНИ ЕС И НАТО

 
1. Активно участие в органите на ЕС и НАТО

• Политика на ясно дефиниране на националните интереси, търсене на съюзници сред държавите-членки и активни политически и дипломатически усилия за отстояване на българските интереси чрез превръщането им в интереси на съюзите, в които България членува.

• Преговори в рамките на ЕС за защита на българите, живеещи във Великобритания, след Брекзит.

• Приемане в Шенгенското пространство в най-кратки срокове с оглед осигуряване на пълен достъп до информационните масиви на системата.

• Ревизия на Дъблинския регламент за по-справедливо регламентиране на миграционната тежест.

• Присъединяване на България към Еврозоната и към Общия европейски банков съюз.

 
2. Гарантиране на националната сигурност и отбраната на страната

• Продължаване на изпълнението на Програмата на развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 г. и Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. и актуализация на сроковете и ресурсите.

• Стартиране на изпълнението на Пакета от способности 2017 г. по колективната отбрана на НАТО.

• Създаване и поддържане на националните способности за поддръжка на съюзните войски на наша територия от Република България като страна домакин.

• Повишаване на бойната подготовка на войските, включително участие в ученията на НАТО на наша територия и извън нея.

• Засилване на сътрудничеството със съюзниците от НАТО и подкрепа на започналото “Предно разполагане” на отбранителните способности на Алианса.

• Изпълнение на проектите „Придобиване на нов тип боен самолет“ и „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“ и стартиране на проект за бойна машина за Сухопътни войски.

• Приемане от Народното събрание на програма за модернизация на Сухопътните войски и придобиване на нова бойна машина.

• Модернизация на системата за командване и управление и комуникационно и информационно осигуряване в съответствие с промените в законодателството в областта на отбраната, извършени през 2016 г.

• Модернизация на военноремонтните способности и придобиване на технологии в предприятията, подчинени на Министерство на отбраната за осъществяване поддръжката на жизнения цикъл на новите бойни платформи, придобивани от въоръжените сили.

• Устойчиви и целенасочени политики за подобряване на социалния статус, в т.ч. на заплащането на военнослужещите.

• Създаване на способности и поддържане в готовност на модулни формирования от ВС за подпомагане на населението при бедствия и аварии.

• Повишаване подготовката на ВС и особено на Силите за специални операции за участие в борбата срещу терористични заплахи и инциденти.

• Постепенно увеличение на бюджета на отбрана до 2% от БВП до 2025 г.

 

3. Националноотговорна външна политика – акценти

• Категорично противопоставяне на всякакви опити за намеса на чужди държави, в т.ч. Русия и Турция, и на техните дипломатически представители във вътрешните работи на страната.

• Създаване на специално звено към Министерския съвет за информация, анализ и разработване на мерки срещу хибридни атаки срещу България и българските институции.

• Стратегическо партньорство със САЩ и обвързване на важни въпроси в отношенията с отмяната на визовия режим за български граждани.

• Тясно сътрудничество с държавите от Вишеградската четворка.

• Активна политика за защита на правата на българските малцинства в двустранните отношения със страните, в които има такива.

• Полагане на усилия за нормализиране на отношенията с Македония, реализация на Коридор № 8, но и твърда политика към всеки акт на провокация от страна на Македония в контекста на желанието й да се присъедини към ЕС.

 
4. Успешно Председателство на Съвета на ЕС

• Нарочен акт на Народното събрание, с който политическите сили се съгласяват Председателството да не се превръща в тема за политически конфронтации и  самоцелни противопоставяния.

• Постигане на единство между политическите сили по отношение на програмата на Триото за 18-месечния период и съгласувана позиция за приоритетните области в националната програма на страната ни.

• Конструктивен политически и граждански дебат за приоритетите на Българското председателство. 

• Планиране на календара на неформални срещи и инициативи по време на Българското председателство с акцент върху приоритетните за страната ни теми.

• Използване на календара от събития като средство за изграждане на образа на България като лидер и водеща сила за намирането на балансирани решения по ключови за развитието на целия ЕС и гражданите му теми и политики.

• Провеждане на събития извън столицата по отделните региони за популяризиране на Председателството.

• Включване на регионални структури и организации като допълнителен информационен канал за ползите и ефекта от ротационното председателство на Съвета на ЕС.

• Устойчивост на администрацията и екипа за Председателството и завършване на Плана за обучение на българската администрация и повишаване на квалификацията.

• Изработване и прилагане на ефективна комуникационна стратегия и културна програма, насочена към гражданите на страната и държавите от Европейския съюз, като предпоставка за успех на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

• Единни, ясни и запомнящи се послания и широка разяснителна кампания за значението и ползите на Председателството за страната ни. 

Тагове: предизборна, програма, РБ, парламентарни, избори, 2017

СПОДЕЛИ:

 




ЛИЦА
 
   
      Copyright 2014 Всички права запазени | Условия за ползване на сайта