- Намираме се в навечерието на президентските избори. Положителен сигнал за демокрацията в страната ли са последните промени в Изборния кодекс, взети малко преди старта на самите избори? И до какво в крайна сметка ще доведе квадратчето „не подкрепям никого”?

- В случая говорим не за промяна на изборните правила, такива каквито българите ги знаят, а за оправяне на едни неразбории в кодекса, които станаха вследствие на хаоса, който се получи на правна комисия. Този хаос, беше създаден с „любезното съдействие” на колегите от БСП и от

председателя на комисията, който е от ГЕРБ и не успя да овладее нещата. Всъщност проблемът беше, че квадратчето „не гласувам за никого”, което се въведе заради задължителното гласуване, водеше до погрешни изчислявания на резултата. Така че кандидатите за президенти да имат шанс за победа в първия тур на изборите. Всички видяха в това опит за служебна победа на една от големите партии. Ние направихме всичко възможно, с подкрепата на колегите от ГЕРБ и Патриотичния фронт, които застанаха зад нашето решение квадратчето „не гласувам за никого” да се брои към президентските и кметските избори, когато става въпрос за мажоритарни избори. А що се отнася до пропорционални избори – то да не се брои, когато се изчислява 4% бариера, защото така е разумно и няма да доведе до изкуственото й завишаване. Остава за мен въпросът дали това квадратче да съществува в Изборния кодекс или не, защото не съм убеден в неговия смисъл.

По отношение на другата промяна – секциите в чужбина - видя се, че над 7000 заявления са подадени за Англия, което е много повече от 35 секции. А за да се открие една секция трябват около 60 заявления. Сами можете да си направите сметката, че 35 секции не са достатъчно. Изключихме държавите от Европейския съюз по отношение на ограничението до 35 секции в една държава. Но смятам, че най-доброто решение на проблема е електронното гласуване, за което Реформаторският блок настоява и беше подкрепено от почти 2 млн българи.

- Какъв избор, според Вас, ще направи българинът на 6 ноември?

- Аз се надявам да направи разумния избор, което ще бъде и правилният избор за България. В момента имаме 22 кандидати за президент, от които само един е десен, всички останали имат колебания по отношения на своя ценностен ориентир.

- Прави впечатление големият брой кандидати за президентския стол.

- Да, наистина са голям брой, но същевременно с това доста сходни. С изключение на Трайчо Трайков и ген. Съби Събев, които са дясната кандидатура и са доказали себе си в професията си като компетентни и почтени личности, всички останали кандидати много си приличат по това, че са готови да обслужват, който интерес е необходимо – тяхната независимост е под голям въпрос. На нас ни трябва президент, който да е независим, който да работи в интерес на хората. Личност, която ще доведе до инвестиции, ще обърне внимание на здравеопазването и образованието, на съдебната реформа и борбата с корупцията.

- В една парламентарна републиката, каквато сме ние, не е ли силно ограничена функцията на президента?

- Правомощията на президента много се подценяват, заради това, че президентът винаги е бил зависим от някоя партия или от волята на някои друг и не е упражнявал своите правомощия в пълнота. Така например, правомощието на президента за иницииране на промяна в Конституцията не е използвано от нито един президент на България. Президентската институция не бива да бъде подценявана. Той може да решава конкретни локални проблеми, без да се налага това да е записано в Конституцията, поради простата причина, че той е първият човек в държавата и може да насочва общественото внимание. Такъв президент очаквам да бъде г-н Трайков, който да внесе нов смисъл в тази институция.

- През 2016 сме свидетели на президентски избори и референдум в едно. До какво ще доведе предстоящият референдум? Партийните субсидии ли са най-големият проблем на страната ни? Какво би означавало мажоритарното гласуване и изобщо има ли почва то у нас?

- Мажоритарното гласуване има почва в САЩ, но там системата е съвсем различна, мащабите са други. В България би довело до това да има две партии в страната – ГЕРБ, ДПС, и до някаква степен и БСП. Ако ние искаме такъв модел на управление – добре. Но аз лично смятам, че България се е развила като плуралистична демокрация. И това нещо трябва да продължи. Без политически коректив на властта доста от взетите решения щяха да са вредни за държавата и за българите.

По отношение на референдума като цяло на мен ми се струва доста популистки и хората трябва да преценят дали той прилича повече на референдума за АЕЦ Белене. Той също беше популистки и се използваше за това една партия да трупа сили или привлича повече на референдума.

Партийните субсидии могат да бъдат намалени. Ние от РБ предложихме, конкретно ДБГ, субсидиите да се изплащат регресивно – за първите 100 хил. гласа субсидията да бъде 10 лв., и да се намалява, като след милион гласа субсидията да бъде по 0 лв. на глас. По този начин няма да се трупат излишни субсидии на партии, които не могат да ги използват. Така всяка партия ще получи заслуженото.

- Да, но в случая референдумът, познат като „Референдумът на Слави”, не е провокиран от политическа партия, а от Инициативен комитет. Това не е ли различно?

- Той не е от партия, но слуховете за това, че хората, които са участници в този Инициативен комитет искат да видят себе си като депутати и министри, са толкова големи, че и аз не зная на какво да вярваме.

- По време на избори електоратът чува гръмки обещания, които обикновено не се случват в следизборно време. Един такъв наболял въпрос е пътната обстановка Самоков – Дупница, Самоков – София, Самоков – Долна баня. Има ли шанс това някога да се промени?

- Разбира се, че има вариант да се промени и то трябва да влезе в стратегията на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и да бъде предвидено за финансиране. Това са ключови пътища за региона. На второ място и за страната – това са алтернативни пътища, които правят връзка с Южна България. За мен инвестиция в тази област ще доведе до повече безопасност. И не на последно място до икономическо стимулиране на района. В Самоков трябва да бъде инвестирано.

- И последният ми въпрос е свързан с бежанците. Както знаете самоковци се надигнаха срещу настаняването на бежанци в града. От отговора на министър Бъчварова стана ясно, че са правени огледи на поделения в града през есента на 2015. Как самоковци да са спокойни, че все пак тук нежелани хора няма да бъдат настанени?

- Сезираха ме с този казус и зададох въпроса на министър Бъчварова дали се предвижда настаняване на бежанци на територията на Община Самоков. Тя ми отговори, че не са правени такива планове. Аз разбирам притесненията на хората от Самоков и като цяло на хората от цяла България. За да има сигурност в страната, трябва да се подсилят границите, което да спре влизането на хора – нелегални мигранти. Контролът на службите трябва да бъде много по-засилен. А ако все пак това се случи, тези хора да бъдат настаняване в пограничните райони и извън страната.

Източник: samokov365.com

0
0
0
s2sdefault
powered by social2s
Нагоре