Накъде върви световната икономика, какво се случва с глобалните финанси? Разговаряме за това с топфинансиста Бисер Манолов. Както и за ролята и позицията на България в тези процеси. Не на последно място – сега ли е моментът да се инвестира в криптовалути. Има ли бъдеще биткойнът и какво да правим с парите си, ако ги имаме.

– Г-н Манолов, световната икономика и финанси се развиват по един много особен, да не кажа, странен начин. Има напрежение, продиктувано и от политически причини, което вероятно ще избухне. Така ли е наистина?

– Текущата ситуация – и политическата, и икономическата, в глобален план може да бъде описана с три думи – национализъм, протекционизъм, агресия. Разбира се, че в центъра на събитията са двете велики сили САЩ и Русия. Споменавам Русия като велика сила единствено заради военната й мощ. Изпитвам силно смущение както от поведението на Тръмп, така и от поведението на Путин. Първият ми прилича на каубой, който влиза в бар, изпозастрелва всички, след което пита: „Кой от вас е Джон?“. Путин, като стар кадър на КГБ, изключително манипулативно успя да се заиграе с национализма на руснаците с лозунга: „Всички ни мразят и всички са против нас.“ Национализмът има много по-силен ефект върху руснаците от водката. И всичко това става под все по-силното „дрънчене“ на оръжия. Засега Европа и Китай определено не се включват в стила на агресивната реторика. Истината е, че Европа бе леко изненадана от поведението на най-важния си стратегически партьор – САЩ. Китай, от своя страна, е цар при изчакването. Не бих заложил на успех на нито една политика срещу Китай. Впрочем, всичко това е описано великолепно в книгата на Хенри Кисинджър „За Китай“. Начинът, по който се държи Тръмп, предполага липсата й на нощното му шкафче.

– Къде са най-големите проблеми? Адекватна ли е позицията на САЩ като най-голям играч. А на Китай?

– Категоричен съм в убеждението си, че САЩ допуснаха грешка с налагането на по-високи търговски тарифи под претекст, че защитават родното си производство. Има едни интересен факт и той е следният: през 2002 година Буш налага по-високи тарифи върху вноса на стомана от Канада, Мексико, Израел и Йордания. В рамките на следващите 15 години вносът на стомана от тези държави се увеличава с 50%. Да третираш различните държави за една и съща стока с различни тарифи по своята същност е нарушаване на правилата на Световната търговска организация. Това поведение надхвърля чисто бизнесвзаимоотношенията между две държави. Не можем да обвиняваме Русия, че „по газопроводите си изнася геополитическо влияние“, а да мерим с различен аршин, това което прави правителството на Тръмп. Впрочем, увеличаването на търговските тарифи може да бъде оприличено на течаща вода по склон. Ако се опитате да запушите по някакъв начин пътя й надолу, тя със сигурност ще избие на друго място. Ако предположим, че Тръмп не отмени новите търговски тарифи, а това по-скоро няма да стане, не се учудвайте, ако станем свидетели на покупка на големи металургични предприятия в Канада и Мексико от китайски капитал. В Китай протичат изключително интересни процеси. Си Дзинпин бетонира властта си като лидер на комунистическата партия. Той номинира за нов председател на Китайската централна банка г-н Уай, който има професорска титла от Университета в Илинойс, изключително либерални възгледи и пазарно мислене. Последният счита, че е изключително опасно дължавата да поема гаранции за целия банков сектор. Това е намек, че финансово нездравите банки могат да имат проблеми. Горното е леко отклонение от темата обаче. В международен план Китай е незаобиколим играч. Да не забравяме, че държи над 1,2 трилиона долара американски дълг. Тръмп трябва да внимава с тона по отношение на Китай. Двете държави са толкова зависими една от друга, колкото самите не осъзнават.

– По всичко изглежда, че се завръщаме в най-мрачните години на Студената война. Политически или икономически са причините за това?

– Според мен основната причина за връщане към най-мрачните периоди от човешката история за последните десетилетия е натрупването на глобални дисбаланси. Вижте, чудовищната 233 трилионна глобална задлъжнялост наистина е нерешим проблем. Малкият и среден бизнес изпитват все повече затруднения. Като цяло бизнесът се концентрира все повече и повече в ръцете на огромните конгломерати. Глобалното богатство се концентрира в ръцете на все по-малко хора, което е функция на гореспоменатия процес. Хората искат незабавна промяна, но обстоятелствата не го позволяват, а хората все още искат тази промяна през демократичен процес, т.е. избори, и те гласуват инстинктивно. Те не осъзнават, че политиците са традиционно лицемерни в ситуация на предизборна кампания и се подвеждат. Политиците извеждат послания не за това, което е най-добро за развитието на нацията, а само и единствено за това, което ще ги направи избираеми. Те прерастват впоследствие в политики, които задълбочават проблемите. За съжаление настоящият политически модел не дава повод за оптимизъм. Не забравяйте, че ние избираме между едно, две и три. Това е демокрацията – правото на избор, да, но само от това, което се предлага.

– На този фон България изглежда много малка, пренебрежима за глобалните процеси. Нас ни разтърсват отвреме-навреме скандали, като например, че за 16-17 години не е събран ДДС в размер на 16 млрд. лв. Много или малко е това? Какъв е вашият коментар?

– Да, ние сме пренебрежимо малки и точно поради тази причина сме длъжни да взимаме правилните решения в името на дългосрочното си оцеляване. Не съм оптимист обаче. Първо, предприемачеството не може да бъде активизирано поради все още огромната административна тежест. Положителните примери са единични. Голяма част от бизнеса продължава да зависи от обществените поръчки, а те се печелят традиционно от „познати“ фирми. Изключвам, разбира се, IT сектора. Там липса почти каквато и да е държавна намеса и точно поради тази причина този сегмент от икономиката се развива толкова устойчиво. В България държавата е най-големият работодател. Невъзможно е да имаме по-неустойчива структура на трудовия пазар. Състоянието на публичните ни финанси е относително спокойно. Нарочно не използвам думата „стабилно“, защото това предполага реформи в социалните сектори, която от години не става, колкото и да се говори по темата. Признавам си, че тези 16 млрд. са стряскащо число. Не съм запознат в детайли. Чувам, че особено при вноса на храни ДДС измамите са практика, а не изключение. Сходна е ситуацията при горивата.

– Как разбирате вие финансовата стабилност на една държава?

– Вече казах, че не съм оптимист за провеждането на сериозни реформи в средносрочен план. Финансовата стабилност на една държава означава само следното – ниско ниво на публичните разходи, неучастие на държавата в реалната икономика, ниски данъчни ставки, незначително държавно администриране на бизнеса. Това, което ми прави впечатление обаче, е в диаметрално противоположна посока. Вижте, няма по-точен индикатор от това, което става в една държава, от желанието на хората да започнат „държавна работа“. Тази тенденция започва да става епидемия. Броят на заетите лица в администрацията на изпълнителната власт през декември 2015 г. е бил 92 180 души. Към декември 2017 година вече е 98 229. Това са точните числа от НСИ. Замислете се за познатите около вас. За радост, виждам една изключително активна част от по-младото пококоление. Те искат да бъдат предприемачи, искат да поемат риск. Моля се, да не се обезверят въпреки неблагоприятната среда. Тази легенда с ниските данъци отдавна не е на мода. Бизнесклиматът в една държава е много по-комплексно нещо от „данъците“. За пореден път искам да кажа – държавата не създава добавена стойност, точно поради тази причина тя не трябва да мачка непрекъснато бизнеса с регулации и измислени правила.

– Сега ли е времето да кандидатстваме за „чакалнята“ на еврозоната. И защо не сме го направили досега? Не губим ли време, или все още не сме готови?

– Знаете, че по темата имам твърдо убеждение от много години. Изтървахме златните години за това членство. За критериите няма да говоря. Видимо е, че съвсем други проблеми са препятствие пред страната за такова членство. Според някои членове на еврозоната ние не сме надежден потенциален член. Точка. Казаха ни го и директно, и индиректно. Не ни харесва, но това е реалната ситуация. От първия ни ден на членство в ЕС трябваше да бъде създаден комитет точно за подготовката на България по пътя и към еврозоната. Категорично не приемам позицията на мнозина, които плашат населението с невероятно измислени тези за хипер скок на цените и масово обедняване. Абсурдни алабализми. Безпочвено перчене. Аз не искам финансовата стабилност на страната да зависи от българските политици. Искам този риск да бъде изнесен към европейските институции. Това е. Искам да има европейски надзор върху състоянието на финансовата ни система. Смятайте го като превантивна мярка. Най-правилната политика е превантивни мерки срещу евентуалните рискове. Като цяло реформите, в който и да е сектор, са превантивни мерки и нищо повече.

– Опасенията, че приемайки еврото, ще се стигне до голяма инфлация и намаляване доходите на хората, продължават да съществуват. Но като че ли никой не говори за положението на бизнеса, на икономиката. А тя и сега работи в евросреда или в доларова…

– Мисля, че отговорих вече на този въпрос – безпочвени тези, граничещи с откровени глупости. Вижте, аз вярвам, че бъдещето на Европа е във федерализма. Ако това не бъде осъществено в обозримо бъдеще, не ни чака нищо добро. Сбъркахме, като започнахме проекта „Европейски съюз“ като политически проект. Трябваше първо да бъдат изградени чисто икономическите основи. Това дава устойчивост и дълбочина на действията. Членството на България в еврозоната е точно стъпка в тази посока. Попитайте за необременено мнение младите. Болшинството от тях са проевропейски ориентирани. Старите муцуни си позволяват тези от типа на да станем членове на Евразия и тем подобни безумия. Европа е и ще остане най-доброто място за живеене в света. Не Азия, не САЩ – Европа. Това е основата за взимане на всяко едно решение. Всичко останало е демагогия и зависимости.

– Да поговорим за криптовалутите. В предишни интервюта сте предупреждавали хората да не си залагат апартаментите, за да купуват биткойни. Промени ли се ситуацията сега в сравнение с, да кажем, преди година?

– Честно да ви кажа, това е тема за отделно интервю. Прекалено сериозна е, за да я претупаме с няколко реда. Да, продължавам да смятам, че това е суперрисков актив, но с бъдеще. Продължавам да смятам, че всички коментират само и единствено цената на биткойн без изобщо да осмислят каква е механиката на неговото финкциониране. Продължавам да смятам, че цената на биткойн няма никакво значение. Гениалното е блокчейн технологията. Вече с риск да се повторя, за пореден път ще кажа, че става въпрос за управление на децентрализирани системи. Дигиталната икономика означава най-вече платформи за управление на информационни масиви. В случая говорим за децетрализирани системи за управление на информационни масиви. И не, не съветвам инвестирането в биткойн за хора, търсещи бързи печалби. По-добре търкайте картончета. Масово хората ме питат дали да купуват в момента. Категоричен съм – НЕ. Това е фундаментално различна концепция. Да, над 80% от всички криптовалути са чиста измама, но има изключително визионерски проекти. Те ще предопределят бъдещето развитие на почти всички сектори на икономиката. Изчакайте още година-две. Убеден съм в тези мои думи.

– Биткойните не са пари, не са валута. А какво са тогава?

– Биткойн е високо рисков дигитален актив. Да, биткойн не са пари в класическия смисъл на думата. Това не е мое мнение. Това е позицията на централните банкери, на държавите от Г-20.

– Традиционно „Труд“ ви задава въпроса: Какво бихте посъветвали читателите – в какво да инвестират, ако притежават необходимите средства. И какви са рисковете, плюсовете и минусите?

– Знаете ли, точно в този момент бих посъветвал вашите читатели да не инвестират в нищо. Ако имат инвестиции в акции, да си приберат печалбите, надявам се, че имат такива. Облигациите са прекалено скъпи. Ценните метали не мърдат от дълго време. Светът се подготвя за цикъла на повишаващи се лихви. До края не годината Федералният резерв на САЩ ще повиши поне още два пъти основната лихва. В Европа още не се говори по темата, но сме изключително близко до този процес. Има един принцип – понякога и нищо да не правиш, е също спекулация. В този смисъл изчакайте по-добри времена. Категоричен съм за недвижимите имоти – на пикови цени са в момента, така че стойте на кеш за известно време.

– Ако бяхте министър на финансите, щяхте ли да призовавате за вдигане на местните данъци и такси – имотните налози?
Този въпрос ще го пропусна с удоволствие.

Нашият гост Бисер Манолов е водещ финансист и анализатор на пазарите у нас и в чужбина. Завършил е икономика в УНСС, има специализации в реномирани чуждестранни институции. Бил е главен дилър на Уникредит Булбанк, два мандата е председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете, сега е член на управителния му съвет. През 2015 година бе един от кандидатите за шеф на БНБ.

Източник:www.trud.bg


Автор:Пламен Енчев

0
0
0
s2sdefault
Нагоре