Няма идеален вариант. Да открием най-добрия за нас

- Г-жо Кунева, какви са рисковете за нас от 5-те варианта за развитието на ЕС, които анонсира президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер? Факт ли е вече Европа на 2 скорости - силно ядро и всички други периферия?

 

- Най-напред да кажем, че това са възможности за бъдещото развитие на Европа, които и в момента те са част от начина, по който Европа е конструирана. Да дам пример. Дания и Великобритания още от създаването на еврото са решили, че ще бъдат извън еврозоната. Има страни, които са извън „Шенген", както са България и Великобритания. Тоест различна геометрия вътре в ЕС и сега съществува
Дали това е добре за България, или не? Ние сме дали своя отговор, когато България се присъедини към ЕС през 2005 г. В договора ни е записано, че се интегрираме дълбоко в ЕС към всички съществуващи към онзи момент политики, и за нас и еврото, и „Шенген" са желано развитие. Тоест за нас „Европа на две скорости", от които ние сме на ниската, не е приемлив вариант. Но въпросът е друг - успяхме ли да направим достатъчно, за да не сме там? Дори да изглежда, че повечето политически сили не искат България да бъде на ниската скорост, не са направили достатъчно, за да променят това. Не е достатъчно просто да кажем, че не искаме да бъдем на две скорости. На нас са ни необходими повече реформи, с които да докажем, че изпълняваме цялото законодателство и функциониране на национални институции, които да ни правят и член на еврозоната, и на „Шенген", и на Европейския банков съюз, и т.н. Това е едната ни важна и постоянна вътрешна задача. Другата е, разбира се, да отговорим на въпроса, който поставя председателят на ЕК.

- Какво да направим по тази задача в България?

- Първо, да има национален дебат. Всяка страна ще го прави. Затова се дава достатъчно време, но трябва да започне веднага. До края на 2017 г. няма да се взема решение по нито един от т.нар. сценарии. На съвета през декември вероятно страните ще кажат какво мислят техните народи. Това трябва да направим и ние.

- Кой е най-добрият сценарий?

- Няма един безспорен сценарий. Въпросът е ние да преценим плюсовете и минусите за България.

- За нас кой е вариантът?

- Трябва да видим какви са рисковете. Първо, да кажем откровено, че ЕС продължава да бъде най-големият инвеститор в българското бъдеще. Като започвахме и аз договарях финансовата рамка, договорих 13,5 милиарда
Такъв беше пакетът и за втория период до 2020 г. Няма друг източник, който да ни предоставя толкова много средства. И в момента цялото строителство, инфраструктура, науката, всичко, за което се сетим, разчита на европейски пари. Тоест за нас запазването на солидарността и подкрепата е много важно. През кой от тези варианти ще се случи солидарността? За мен да правим много повече заедно, т.е. петият сценарий, е възможният отговор на този въпрос. Още един сериозен въпрос пред България е този с миграцията. В момента тя е следствие на конфликт, но за в бъдеще това може да бъде миграция заради климатичните промени. Ясно е, че при липсата на по-интегрирана Европа България е заплашена. Тоест тук можем да настояваме за повече общи действия в определени области като граничната охрана за сметка на други по-маловажни неща, което е четвъртият сценарий. Това е и втората голяма тема дали ЕС да не концентрира усилията си в тези посоки и там да е солидарността. И третата много важна тема са трансатлантическите отношения. Посилни ли сме, като преговаряме сами, или когато Европа говори в един глас. Вижте вчера как ЕП защити визите за българи за САЩ. Това са три теми, които бих нарекла спешни.

- Обявяването на сценариите променя ли председателството ни?

- Каквото и да решат европейските страни, промените ще започнат да влизат в действие от 2019 г., когато има нов ЕП. Но решенията наистина ще бъдат много интензивно дискутирани сега. И по време на нашето председателство темите за бъдещето на Европа ще бъдат най-важните. Аз съм казвала много пъти, че аз съм си мечтала за политическо председателство, а не просто да преговаряме по различни директиви и по приоритетите, което, разбира се, е част от нашите задачи. Това ще върви, но ние ще имаме едно политическо председателство, свързано с големия въпрос за бъдещето на Европа.

- Голямата картина.

- В момента с тези сценарии държавите членки трябва да се ангажират с нациите си, за да може това наистина да стане опцията за Европа. Нашата задача в момента е да разберем кое иска българският народ. Как ще се чувства по-богат и по-защитен и как ще се гарантира повече овластяването на хората.

Много хора, които подкрепят ЕС, предпочитат т.нар. федерализация през нациите. Трябва да видим и някои опасности и да преценим как да направим така, че всеки гражданин на отделните страни да почувства, че решенията се вземат близо до него. Тук трябва веднага да се отделят средства, да се направи план за работа - и през медиите, и през директни дискусии с хората из цялата страна. Това е част от моята задача в момента, правя го и сега. Да се изчислят, включително през икономически модели, чисто финансовите ползи за България и как да се намалят негативите от всяко решение. Много е важно да действаме като нация. Във всяка партия и всяка общност от хора има привърженици и на единия, и на другия модел, което означава, че можем да водим спокоен национален разговор, а не партийно оцветен.
Ние трябва да покажем, че можем бързо да се справим с проблемите си, защото ако само декларираме, че не искаме да има две скорости, а не сме готови за „Шенген" и за еврозоната, това ни прави по-малко убедителни. Никой не иска чудеса от нас, но ние трябва да покажем устойчив напредък. Не може да си поставяме по-малки цели.

Източник: в-к "24 часа"

0
0
0
s2sdefault
powered by social2s