Интервю на Меглена Кунева, учредител на "Движение България на гражданите" за Цоня Събчева по радио "Фокус": 

 Каква беше европейската 2017 г.? Не се ли огледаха проблемите в последния годишен Европейски съвет от 14 и 15 декември, на който видяхме разцепление по едни теми и твърдо обединение по други. Брекзит, миграционни разделения, реформата за Еврозоната, дебатът за бъдещата бюджетна рамка за периода след 2021 г.? Това ли са темите за 2018 г.?

От това, което вие обявихте за последния Европейски съвет, всъщност може би неволно пропуснахте една тема, за да ми дадете възможност да я кажа аз. Ако е така, много ви благодаря. И това е една тема, която намери малко отражение в България. Това е темата за европейските социални права. Знаете че само преди месец и половина се прие европейският стълб за социални права, което е изключително важна посока и сигнал за възстановяване на Европа и посока за развитие на Европа след финансовата и икономическата криза, т.е. няма никакво отказване от идеята за социална Европа и социална пазарна икономика. Още нещо в този раздел, което се случи на Съвета, беше въпросът за образованието, за който отново искам да ви кажа, че до 2025 г. на Европейския съвет се разгледа, и то на ниво министър-председатели. Разгледа се идеята за създаването най-малко на 25 европейски университета. Т.е. това означава по силата на програмата „Еразъм“ в различно време студентите да могат да бъдат в различни университети, но накрая да получат една европейска диплома. Всяко европейско дете да има два езика, които да започнат да се учат от най-ранна детска възраст. Това има сериозни икономически и социални последици и затова го подчертавам по този начин, както и въпросът за културата. Аз мисля, че е хубаво ние да съсредоточим вниманието и интереса си върху тези теми, защото те ще ни дадат формулата и на успешна икономика и конкурентоспособност в България. А и някак си ще центрира дебата у нас защо всъщност се прави всичко, защо се говори за икономика, защо се говори за производителност на труда? Нищо от това няма значение, ако хората в ЕС, хората в България не се чувстват по-добре. По-добре подготвени, по-здрави, с по-защитени социални права и в крайна сметка с по-добри заплати.

Госпожо Кунева, социално-образователните теми са точно на заден план у нас.

Много жалко. Във всеки случай в Европа те взимат много сериозен превес. Ще го видите, сигурна съм, и в многогодишната финансова рамка. Т.е., ако страните, и то страни като нашата, го разберат това като сигнал, ще могат по-бързо да си направят плановете. И надявам се да наваксаме, защото ние имаме още много какво да правим. Друго, което се случи и което има директна връзка с нашето председателство, и което някак си не го видях в коментарите е, че през февруари по всяка вероятност ще се приеме стратегията за успешното присъединяване на Сърбия и Черна гора. Това е решение на Съвета, то ще бъде изготвено от ЕК, т.е. това е много, много сериозен сигнал за нашия регион. И това означава, че Балканите започват да се движат на по-високи обороти. Това е стар план на ЕС, никога не са загърбвали Балканите, но в последните няколко години става възможно това да се случи, включително и на далеч по-благоприятната ситуация, която имаме в някои наши съседи с много повече проевропейско мислене, по-малко конфликти. Това са уникални шансове. В европейската политика има един израз „прозорец на възможностите“ и „да уловиш момента“. И двата израза са много удачни да бъдат приложени в тази ситуация. Именно отворен прозорец на възможностите има и трябва да го използваме. Аз съм много доволна. Многократно съм предлагала темата Западни Балкани в предишни години като тема на нашето председателство и съм много доволна, че тя толкова добре се разви. Надявам се, че ще има успех, надявам се през февруари, ако се получи един неформален съвет в София, от него да излезе нещо, което ще се нарича пътна карта за присъединяване на Сърбия и Черна гора, софийска пътна карта. Това би било наистина прекрасно.

А кои са големите въпроси, по които българското председателство ще търси компромисни решения? И къде ще трябва да лавира България?

Това е най-добре да попитате хората, които конкретно се занимават с председателството, различните министри в петте съвета. Министърът, който ще председателства Съвет по общи въпроси и който ще подготвя срещите на върха. Сега повечето въпроси всъщност се решават на срещите на върха. Аз смятам, че в следващата година, когато има преглед на глобалната стратегия на външна политика и когато има преглед на това как се развива т.нар. засилено сътрудничество в областта на отбраната, като тук се има предвид и във военната, и в гражданската й част, ние ще можем да направим нашите крачки. Ще можем да бъде много добър ориентир за нас. Аз мисля, че работата по социалния стълб ще вземе превес през следващата година и това е добре за България. Защото хората трябва да могат да видят живота и през спокойствието, което ЕС им предоставя, през по-силната външна политика, в която ние участваме, и през повишаване на жизнения си стандарт. Това трябва да го искаме всички. И аз желая успех на българското председателство, на всеки, който е ангажиран с него, и на министрите, и на експертите, разбира се. Това е успех, това нещо да се случи и да остане много дълбоко, в ДНК-то, в паметта, в институционалната и в поведенческата памет на нашата страна. Защото това е най-ценното. Ние ще сме за 6 месеца председатели, но това, което ще научим как се постигат нещата, как се държи човек, за да може да постигне консенсус, включително и във вътрешнополитическите си разговори. Мисля, че ако се промени климатът към по-малко конфронтационен, нещо, на което учи ЕС, на по-малко конфронтационен вътре в страната, от това ще извадим много големи поуки и много голяма полза. Искрено се надявам да се случи.

Каква беше европейската 2017 г.?

Аз мисля, че беше по-добра, отколкото 2016-а. Само да ви кажа, че 2016-а ние имахме 724 хиляди бежанци. Тази година този процент е овладян. Овладян е благодарение на общата работа на ЕС, още един повод да се каже, че в ЕС има малки държави и големи държави, които все още не са разбрали, че също са малки. Защото, когато погледнем Китай, който може би е най-очевидният пример по мащабност, когато погледнем други големи страни, ще видим, че ние сами, всяка държава, дори най-голямата, някак не можем да се справим. Но когато сме заедно, можем да направим плана за Либия, когато сме заедно, можем да направим плана за Сирия, когато сме заедно, можем да подпомогнем африканските страни. Имаше един много интересен разказ на вицепредседателя госпожа Могерини, която разказа за една помощ от страна на ЕС, с която няколко души в Африка от Судан са закупили малък хладилен камион, за да могат да започнат работа в страната си. И са решили да останат, решили са, че могат да се справят с това. Вече имаме 4 хиляди доброволно върнали се обратно на родното си място в тази страна бежанци. Тоест изглежда започва да се очертава вече начинът, по който Европа ще може да получи резултат от изключителните си усилия, финансовата си ангажираност и най-вече от доброто си управление. Това са познания, които натрупахме през много трудности и много жертви, мога да кажа, и в момента действително Европа е носител на стандарт за отговорно поведение и за мултинационализъм. Тоест да няма една страна, която да диктува и да тропа по масата на целия свят, а да има общо решение, с което светът може да стане по-добре управляван. Това е големият извод за мен от 2017 г., че започнахме да намираме по-лесните решения на тези най-големи проблеми, глобални проблеми, не само за Европа, и че Европа запази лидерството си в една дума, която аз много си мечтая да бъде част от българското председателско послание, думата „човечност“.

И в края на нашия разговор да ни кажете някакви новини от вас, от вашата работа в Брюксел.

Това е една от темите, която беше засегната - подготовката на европейските избори, беше засегната и на този Европейски съвет. Всъщност тази група, с която работим, свързана с идеи, които, когато приключим работа, ще ги предложим на ЕК, предложение вече по-нататък и към съвета и към Европейския парламент за едно усъвършенстване на демокрацията. Всеки избор е въпрос на демокрация в ЕС. Работата е интересна, юридическа и аз се надявам, можем да предложим добри решения и вече съответните политически институции ще започнат да провеждат консултации, ще решат коя от нашите идеи си струва да бъде претворено в задължение.

0
0
0
s2sdefault
Нагоре
Template by JoomlaShine