Интервю за обзора на седмицата „Това е България“ на Радио „Фокус“ на Меглена Кунева по повод председателството на Съвета на Европейския съюз она България.

 Дългоочакваното у нас Председателство на Съвета на ЕС започна. Основните послания са: консенсус, конкурентоспособност и кохезия. Девизът е: „Съединението прави силата“. В правителствената програма са поставени амбициозни планове: да подобрим перспективата за членство на страните от Западните Балкани, да прехвърлим мост между Изтока и Запада, да постигнем консенсус в сигурността и миграцията, да повишим конкурентоспособността на дигиталната икономика. Готова ли се оказа, обаче, България за това Председателство?

Всъщност отговорът, който най-много ми идва отвътре, е да кажа – да, разбира се, готови сме. Нашата подготовка е започнала от момента на членството ни в ЕС, след като приключихме успешно преговорите, подписахме договора, ние знаехме в кой момент ще бъдем председатели. Тогава, когато приключвах преговорите, това ми се струваше много, много далечно време, но ето, виждате, стъпка по стъпка и ние вече сме в първото си Председателство. Така ми се иска да отговоря, но през моя опит знам много добре, че това да си готов, не означава само да започнеш. Това означава ден след ден без да се уморяваш с изключителна последователност и с много голяма мотивация да воюваш за успеха си, да воюваш за това „да, те са добри“, което ние искаме да чуем отвсякъде. Така че моята надежда е наистина, че до края България ще остане на положението, което се очаква от нас за първото ни Председателство. Искрено го пожелавам и смятам, че всеки трябва да помисли нещо добро за страната си и всеки трябва да направи нещо добро за страната си във всеки един момент, в който може, особено когато имаме такава концентрация на национални усилия. Всъщност това „Съединението прави силата“ на мен ми се струва, че е по-скоро призив навътре към страната, отколкото само към останалите европейски държави и тяхното поведение в ЕС. Защото обединението на Европа е факт и въпреки трудностите европейските държави се държат обединено. Не призивът към европейските граждани, призивът към българските граждани е това, за което трябва да работим и се надяваме, че ще стане.

Защо се разминава оптимистичният поглед на институциите отвътре с критичния поглед отвън? Идва ни малко в повече всяка публикация в западна медия да започва с „най-бедната, най-корумпираната страна на ЕС поема неговото председателство“. Как и защо допуснахме подобно унизително отношение?

Точно това, за което говорих досега, всъщност. Имала съм много пъти поводи да защитавам страната ни по време на преговорите, защото когато водихме преговорите, аз се борих със същото и мога да кажа, че успях да го победя. Защото ние станахме член на ЕС въпреки много голямата трудност да се сдържат тези гласове и преди подписването на договора, и спомняте си, ние имахме една висяща опасност да отложат членството ни с една година, докато се доподготвим, така да се каже. И това щеше да бъде изключителен удар върху националното ни самочувствие, не 2007 г., а 2008 г. На пръв поглед някой ще каже „какво толкова, една година“, но това е безпрецедентно, няма такъв случай и щеше да се получи така, че България и Румъния в онзи момент щяхме да влезем с много тежка рана върху самочувствието си, не бива така. Страните са равноправни, когато са членове на ЕС, и не може да се започва с такъв лош старт. Така че аз познавам тази трудност, познавам я много добре и знам как тя може да се преодолее. Никой не говори от нашите партньори, никой не говори от името на идеалната страна, говоря за политическите ни партньори. Същите тези журналисти, които пишат критично за България, пишат критично за всяка друга страна, и за своята собствена, включително. Това, което прави, обаче, една страна готова да се справи, е когато политическата й класа, управляващите, обществото, опозицията имат отговор на тези критики, т.е. ако се говори за корупция, както се говори в тези статии, ако ние в изминалите години бяхме отговорили с конкретни стъпки, че виждаме проблема, най-напред да признаем, че имаме проблем, с което дълги години се борихме да отхвърлим, че е така – „не сме ние най-корумпираните, има повече от нас“, знаете ги тези приказки.

 Те и сега продължават, не сме го признали.

Да признаем, че имаме проблем и да започнем с необходимата доза скромност пред нашите граждани, да кажем, че не сме се справили и да започнем да го адресираме. Ето, тук ще направим това, там ще направим другото. Ние се опитваме с един закон в момента да изчистим целия терен. Това няма как да стане. Ние трябва да направим система от закони, с които да кажем, че да, мислим за това, имаме резултати, справяме се, може би не веднага, може би не в рамките на година или две, но за нас изминалите години, това е което наистина го прави проблем – че през изминалите години ние не показахме напредък. Ако трябва да го сравня с любимия пример с транспорта и с магистралите, ние можем да кажем – да, в началото на 2007 г., така импровизирам малко в отговора си, но се надявам, че ще разберете тази аналогия, в началото на 2007 г. ние имахме еди колко си километри построени магистрали. И понеже ние знаем, че проблемът с магистралите е много сериозен и това е нашата политическа воля, в изминалите години ние построихме еди колко си нови километри. Това означава, че ти разбираш проблема и си го адресирал. Когато става въпрос обаче примерно за обществените поръчки, през това време, докато строиш магистралите, казваш – в началото започнахме с еди колко си обществени поръчки, които бяха върнати, критикувани и т.н. В изтеклите години ние увеличихме достъпа на компаниите, които имат възможност да строят, нямаме повече оплаквания и т.н. Това означава, че ти си разпознал определен проблем като такъв и си успял да намериш решение. Така че аз смятам, че в този момент да се вторачваме само в критиката не е продуктивно за нас самите. Ние трябва да покажем как ще действаме – че сме разбрали, че имаме проблем, че знаем как да го адресираме и че можем да покажем резултати и можем да покажем план. Да кажем: вижте, знаем, сега е така, обаче след 5 г., когато ние направим едно, две, три, тогава ще имаме такъв резултат, който целим и за който сме наясно още днес. Разбира се, че е болезнено за всеки българин. Дори и за най-критичните към правителството – тогава, когато критиката идва отвън е болезнена. И на мен ми се иска да я няма. Но е в нашите ръце. Няма как просто да променим механично представата отвън за България, ако ние вътре не сме се променили. А пък аз продължавам да имам оптимистична теория за нашия народ и продължавам да смятам, че ние сме в състояние и че можем да го направим. Просто това „Съединението прави силата“ да го разчетем за нас, а не само да го популяризираме като призив към европейските страни. В нас е проблемът.

То и нашите деди затова са го сложили на фронтона на Народното събрание, за да ни подсеща постоянно, че проблемът е в нас.

Всъщност образът е огледален. Не толкова навън, колкото огледалото е за обратно виждане към нас. Това е проблемът. Ако щете и антикорупционният закон го показва. Ние толкова време не можем да постигнем консенсус, и то след като знаем как се постига консенсус в ЕС. Как се постига консенсус? Прави се анализ, обикновено от независим източник, след това се прави стратегия, която се обсъжда, има съгласие по тази стратегия, т.е. това ти е планът за действие. След това тази стратегия започва да се изпълнява и след 2 г. това е обикновено срокът, се отчита какво сме изпълнили. Аз опитах да мина всеки един от тези спирки по пътя, направихме анализ, защото всъщност това е много стар проблем, върху който се работи. Направихме анализ, направихме стратегия, взехме решения, включително и през Народното събрание, направихме закон и дотук. Нищо от нещата, по които сме се уговорили вече, по които сякаш сме постигнали съгласие в обществото, нито едно от нещата не започна да се изпълнява и това всъщност е проблем. Дори и сега в този разговор за антикорупционния закон никой не говори за това, как изпълняваме стратегията и всъщност плана, големият план какво включва. Някак си това се забравя и така този закон излиза от контекста си и започват просто отделни спорове по него. Може би с вас малко избързахме с тази тема, аз просто я давам като част от критиките, започнахме с критиките към Председателството, към страната ни по време на Председателството, са свързани с това. Искам да ви кажа, че нещо, на което съм се научила в своя 17-годишен опит, европейците имат памет. И няма как да забравят, просто начинът на мислене е такъв, няма как да забравят, ако са отправили една критика, ако са споделили очаквания, няма как да забравят дали ние правим нещо, за да извървим нашата част от пътя или не. Т.е. идеята, че някакви други проблеми, че фактът, че ние сме толкова добре в момента с нашите съседи, което е факт, и което е прекрасно, и това е много добра посока на развитие на България, изключително се радвам за това, имаме много добра комуникация и с новото ръководство в Македония, изобщо това е без съмнение успех. Но няма как да ни се зачете едното за сметка на другото. Не е такова мисленето. Цялата европейска политика се гради на това, че си способен да анализираш, че си способен да поемеш ангажимент, след това да го изпълниш. Тъй че тази част от битката продължава, но аз смятам, че по време на Председателството една от тихите победи ще бъде, ако ние по-добре започнем да разбираме как функционира всяка една държава-членка и ЕС като цяло. Ако разберем, колко сериозна е всяка една дума, която чуваме. И това означава всъщност истинското познаване на механизмите на работа на ЕС. Малко се говори за нашата администрация, която всъщност ще изнесе огромната част от работата, 99% от работата по Председателството. Това са преговорите в работните групи, това са подготовката на брифовете за министрите, за всеки председател на Съвета. Така че аз искам специално тук да пожелая много успех на нашата администрация. И добро взаимодействие с политическото ръководство на страната. Изобщо много ми е скъп този успех, много съм работила за него, макар и в друго време. И се надявам да направим нужните крачки, така че да е наясно, че ние не сме различни от Европа, че ние не акцентираме върху своите разлики, а напротив – върху своите прилики с ЕС. Начинът на управление, с разбирането на ценностите, с реакциите си, със сериозността си.

Госпожо Кунева, има ли непосредствена национална цел, изведена за Европредседателството?

Въпросът с националната цел предполага малко по-дълъг разговор. Има страни, които се свързват с една определена тема. Дали тя е национална – да, но тя е и европейска, тя е онази еднаквост, слагам думата еднаквост в кавички, тя е онази еднаквост с Европа, заради която са членове на Европа. Пример с изтеклото председателство на Естония. Знаете, че това е страна, която се свързва много силно с дигитализацията, те са такива и го сложиха като приоритет. Дали ще работят за себе си? Сигурно. Но те направиха от тази политика, която без съмнение е една от 10-те инициативи на Комисията, те направиха европейски приоритет. Така че, когато говорим за национален приоритет по време на Европейското председателство, ние трябва да имаме предвид и двата елемента. За България кое е важно? Кохезионната политика, разбира се. Но аз не бих я нарекла просто кохезионна политика тук, а бих се обърнала към това, което се нарича солидарност, това е принцип. И всъщност тази политика за солидарността по-богатите да помогнат на по-бедните, ако трябва да го кажа съвсем директно, тя трябва да мине през бюджета. През бюджета на ЕС. Което ни отваря други много важни въпроси. Всичко е доста сложно. Това означава една Германия, например, която е много голям платец и която в момента има период на вътрешна консолидация и знаете, че има партии, които не споделят точно тази солидарност вътре в ЕС и които вече са в парламента, които казват, защо ние ще плащаме за по-бедните, трябва да има много силни доводи от наша страна като председател, за да ги убедим. И този довод не е – ние сме по-бедни и трябва да ни помогнете. Този довод е – с нас сте по-силни. И когато казваме с нас сте по-силни, ние трябва да докажем перфектното функциониране на нашата държава, включително и по отношение на корупцията, нали. Да кажем, че ние сме страна, която е част от един 500-милионен пазар, че това е страна, в която образованието се развива, защото всъщност една голяма част от нас, заради свободното движение на хора, една голяма част от хората, които в България завършват IT, след това отиват да работят в Германия, нали така. Процентно ние там сме представени най-силно. Разбира се, да говорим за сигурността. И аз смятам, че това е добре подбрано, няма как да бъде иначе. Страна, която е външна граница, няма как сигурността да не е извадена като приоритет. И това е правилен приоритет. Всъщност с приоритетите не може да се сбърка. Защото те са при всички случаи европейски приоритети. Въпросът е как да направим така, че през тези приоритети, ние да разкажем повече за себе си. Да направим така, че тези приоритети, след като успеем да ги прокараме през бюджета, през актове, по които ние преговаряме, всъщност да станат основна част от Председателството. Накрая с колко акта ще завършиш, кои са приети и на кои ще дадеш рамо да се придвижат по-напред – дали на тези, които са свързани с дигиталната икономика, или пък може би на нещо друго, или на социалния стълб. И двете неща са важни за нас, но времето е броено, това са само 6 месеца. Когато успеем това да го направим, ние ще знаем повече за самите директиви, които ще прилагаме, ще следим, тези политики ще ги интернализираме, те ще станат наши, защото ние ще сме работили 6 месеца за тях. Така че всяко едно нещо е добро, много се надявам да успеем по всички линии. И искрено го пожелавам на всеки един, който работи затова. Пак ще кажа – и на министрите, и политическите екипи, и особено много на администрацията. Дано и журналистите да успеем така да разкажем темите, че да стане ясно, че работим за ежедневието, а не за абстракция. В речта на естонския министър-председател, когато представяше приоритетите в техния парламент, имаше може би 7 или 8 примера, които той даде. И бяха абсолютно конкретни. Когато той каза – аз искам свободен пазар на труда в целия ЕС, нещо което и с Брекзит е много важно, знаете колко сериозни са там нещата и колко много трябва да държим тук на нашите искания, той каза така: един естонски архитект да може да конструира във Великобритания сграда, която да бъде изпълнена от италиански строители. Това е Европа. Да може където и да си, когато си европейски гражданин, да се чувстваш така, както се чувстваш в собствената си страна, поне по отношение на тези основни за нас неща, да можеш да работиш, да можеш да учиш, да можеш да се пенсионираш, да можеш да имаш социални осигуровки. И когато ги направиш през погледа на един човешки живот, виждаш, че всъщност правиш пълния кръг на приоритетите на европейската политика. Но трябва да го направиш през много конкретни примери.

 

Цоня Събчева 

http://www.focus-news.net/opinion/2018/01/06/45238/meglena-kuneva-saedinenieto-pravi-silata-e-priziv-navatre-kam-stranata-otkolkoto-kam-darzhavite-ot-es.html

0
0
0
s2sdefault
Нагоре
Template by JoomlaShine