– Г-н Танев, как оценявате работата на 43-то Народно събрание като цяло?

– Според мен, работата на 43-то НС беше трудна. Парламентът се състоеше от 8 политически субекти и тази негова фрагментарност беше причина трудно да се намира консенсус по основни и важни въпроси. Това се видя още в самото начало, при формирането на правителството. Още тогава ние от Реформаторския блок смятахме, че присъствието на АБВ във властта не е удачно. По-късно тази наша теза се доказа и съвсем логично представителите на тази партия се оттеглиха от постовете, които заемаха в управлението.

Въпреки трудния консенсус, който постигахме за тези две години, смятам, че това Народно събрание отбеляза сериозен напредък в няколко посоки. Направиха се реформи в образованието, в здравеопазването, които бяха отлагани с години и бяха абсолютна наложителни. Постигнат бе компромис за извършване на конституционна реформа. През цялото време България следваше неотклонно своята евроатлантическа ориентация и заявяваше ясно и категорично принадлежността си към ЕС.

Реформаторският блок, чрез всичките си законопроекти и предложения, демонстрира желание да се върви по пътя на реформите и успяхме да прокараме нашите идеи в много направления, макар че имаше още какво да се желае. Антикорупционният закон, въпреки нашите огромни усилия, отпадна от програмата на парламента. Разочарован съм и от колегите от ДСБ и тяхното поведение. Не можахме да разберем те опозиция ли бяха на управлението всъщност, или не.

– Как оценявате работата на Вашата парламентарна група?

– Официалната статистика показва, че депутатите от Реформаторския блок сме били сред най-активните в 43-то Народно събрание с предложения и изказвания. Това е достатъчно доказателство, че имаме полезни идеи и желание да ги реализираме. Много от нашите предложения срещнаха разбиране и бяха приети. Не мога да не се чувствам удовлетворен от този факт.

– Мнението Ви по въпроса за референдума?

– Ние от Реформаторския блок, но и почти всички останали партии, не изразихме ясните си позиции за референдума преди гласуването той да бъде проведен. Никой не разясни на хората какъв е смисълът на този референдум, какви биха могли да бъдат резултатите от него. Смятам, че двете големи партии ГЕРБ и БСП се разбраха помежду си и умишлено направиха така, че избирателната активност за референдума да е висока. Много хора останаха с впечатление, че гласуването за него е задължително. В самите избирателни секции, които също са доминирани от представители на двете големи партии, се водеше откровена агитация да се гласува. Бюлетината за референдума се подаваше директно. ГЕРБ и БСП имат полза от въвеждането на мажоритарна система. Практиката във всички държави, в които тя съществува под една или друга форма, показва, че рано или късно се стига до двуполюсен модел. Подозирам сценарий, който цели да доведе точно до това.

Може би затова и двамата основни претенденти за президентския пост отказаха всякакви дебати. На обществото се внушава, че има двама основни политически претенденти – БСП и ГЕРБ. Те олицетворяват лявото и дясното в България и големият избор, който трябва да направи българският избирател, е само между тях. Опасявам се в предстоящата кампания за парламентарните избори да не се случи отново същото. Затова нашата роля е да обясним на хората, че дясното не е само ГЕРБ и в същото време, че идването на лявото на власт е опасно за България. Знаете какво се случва след управлението на всяко ляво правителство  и какви са последствията за държавата, за икономиката, във външнополитически план.

– Какъв е пътят Ви занапред в политиката. Ако не смятате да се занимават с политика – накъде?

– Лично аз не съм взел още решение дали ще продължа в политиката. Първо трябва да преценя дали избирателите имат доверие към мен. Човек трябва да почувства, че е харесван и уважаван, да го прочете в очите на другите и тогава да претендира, че може да представлява интересите на обществото. И второ – необходимо е политическата сила, от която съм част, също да прецени дали съм полезен и да ме номинира. Мисля, че скоро ще стане ясно по кой път ще поема. Да бъда депутат не е единственото ми призвание. Смятам, че съм осъществена личност, имам добра професия и достатъчно опит, за да се занимавам и с други неща. В никакъв случай няма да остана в политиката на всяка цена.

Източник: nbp.bg

0
0
0
s2sdefault
powered by social2s