Кметът на община Плевен пред "Капитал"

Как община Плевен работи в посока привличане на нови инвестиции? Какво очакват и какво получават инвеститорите?
- За да пожелае бизнесът да влезе в една община, той трябва да е убеден, че тук ще намери партньор. Кметът задължително трябва да прави всичко възможно да отваря вратата на бизнеса, а това става с петте принципа, които съм си поставил - принципите на петте П на Плевен - публичност, прозрачност, професионализъм, практичност и почтеност при управлението на общинските дела. Бизнесът трябва да ти повярва.

Той е като водата, водата не катери брегове, а се спуска по линията на най-малкото съпротивление и си намира пътечките.
Трябва да убедиш бизнеса, че си с протегната към него ръка, но не за да иска, а за да си партнира, за да не го гониш от Плевен, за да не затваря предприятия и фирми, за да не изнася производствени мощности в други общини или в други държави, което се е случвало за съжаление. Трябва да се използват всички възможни лостове, с които общината да се презентира - от целия набор данни, които да дадеш на бизнеса своевременно. Става дума за инфраструктура, комуникации, свободни общински терени, структура на бизнеса на територията на общината. Всичко това трябва да е публично достъпно, т.е. бизнесът още преди да пожелае да дойде тук, да може по електронен път да получи необходимия минимум информация.

В началото на годината общинският съвет в Плевен прие наредба, насърчаваща инвестициите с местно значение. Върху какво е фокусирана общинската политика в тази област?
- Използваме възможностите, които законодателят ни дава, да помагаме на бизнеса чрез приемането на общинска наредба за инвеститори от клас В, с организацията на работа на общинската администрация, с всички тези неща, които създават условия за бързи и прозрачни процедури по издаване на разрешителни, скици, продажби на терени или даване под наем на такива.

Да си посредник между държавни и частни фирми и бизнеса, който е решил да инвестира, да организираш нещата, така че те да се случват по-бързо, да прикрепиш към всеки такъв евентуален инвеститор служител от администрацията, който да го води за ръка в добрия смисъл през административните процедури – това са законовите възможности, които имаме.

Разликата между Северна и Южна България е драматично голяма. Плевен се намира в Северозападния регион - най-бедния и най-слабо развития от шестте български региона, а с това е най-бедният и най-слабо развитият от всички в страните - членки на евросъюза. За съжаление нямаме пристанище, летище, магистрала, а това са все неща от съществено значение за бизнеса по отношение на бързината на комуникация, достъпността на терените, експедиция на продукция, ако става дума за евентуална експедиция.

С какво още са свързани проблемите на местно ниво?
- Проблем пред инвеститорите е, че вече няма достатъчно квалифицирана работна ръка. Когато бизнесмен дойде, за да говори за евентуална реализация на бизнес на територията на нашата община, един от първите въпроси е ниво на безработица, количество регистрирани специалисти в съответната професионална област, има ли връзка между професионалното средно образование и бизнеса. Тук отварям една скоба за реформата в образованието, за необходимостта кадрите, които излизат от средните училища, особено професионалните гимназии, да бъдат съобразени с потребностите на местната икономика. Трябва да се следят потребностите на местния пазар на труда и местните фирми, защото се получава така, че подготвяме слабо квалифицирани и ненужни за икономиката, за промишлеността кадри. Бизнесът вероятно също има вина за тази ситуация, но би могъл да направи така, че да си помогне сам, като насочи усилия и инвестиции и за подготовка на собствени кадри от средните училища.

Моя стара идея и болка е, че до този момент в целия Северозападен регион няма нито един университет, като изключим Медицинския университет в Плевен и Педагогическия колеж към Великотърновския университет. Ако говорим за разликите в регионите, една от най-значителните е в образователно отношение - как един регион да настига по-развитите в България, да не говорим в Европа, ако той няма висше учебно заведение, което да предлага достатъчно голям набор от професионални направления и специалности, които да задоволяват нуждите му? Така ние губим потенциал и кадри. Тук говоря не само за Плевен, а за Ловеч, Видин, Враца, Монтана, за градове, които са в още по-тежка ситуация по всички направления и показатели. Така че тази липса на логика - над 50 университета в България и нито един в Северозападния регион, е един тежък пропуск. Бъдеще в световен мащаб имат само държавите, които залагат на образование, а ние сме регион без нито едно висше учебно заведение, изключвам Медицинския университет, който е тясно профилиран. Проблемите за Плевен са доста осезаеми и в това отношение.

Как гледате на развитието на индустриалните зони като притегателно място за инвестиции?
- Индустриалните зони се появяват там, където обективно бизнесът вижда смисъл да инвестира и когато има желание за такива инвестиции, съответно индустриалната зона не е причината, а следствие от намерението на бизнеса. Той гледа къде са ситуирани другите, кои са те и така, според инвестиционните намерения, пак бизнесът решава къде е най-доброто място. Ние сме тези, които трябва да осигурим на бизнеса условия да се реализират намеренията.

В какви области от икономиката се развива градът? Какви са перспективите?
- Не сме в позицията да се пазарим с инвеститорите, защото безработицата, липсата на квалифицирана работна ръка и лошата демографска статистика и прогнози са факт. Не сме капризни по отношение на бъдещите инвеститори с едно-единствено изключение: да не става въпрос за т.нар. мръсни производства. Мечтая да са хайтек, но в крайна сметка, като няма в тази област, ще правим завод за автомобилни кабели, шивашки предприятия, заводи за обувки, т.е. ще даваме възможност на бизнеса, този, който желае да създаде работни места, които да задържат младите и хората в трудоспособна възраст в Плевен. Въпрос на бъдеще ще е да достигнем до такава наситеност на намеренията за инвестиране, че да можем да поставяме условия пред инвеститорите в коя точно сфера да инвестират. На този етап считам за нереално да поставяме условия, при положение че хората напускат градове, села, страната.

Как гледате на идеята за развитието на Плевен като здравен център на Балканите?
- Мисля, че в тази посока това е едно от нещата, с които Плевен определено има какво да покаже, да се похвали и да се гордее. Имаме Медицински университет с няколкодесетилетна история. От тази година стартира и нов Факултет по фармация с изцяло новопостроена сграда. Имаме висококвалифициран екип от здравни кадри. Нашата УМБАЛ "Георги Странски" е една от най-големите в България, обслужва почти половината Северна България – един доста голям регион. В Плевен се подготвят средни и висши медицински кадри, обучават се чуждестранни студенти от около 40 държави, което също е доказателство за това, че университетът предлага обучение на много добро ниво, включително на английски език. В града имаме доста частни болници и клиники, т.е. има конкуренция на здравните услуги. Плевен се посещава от хора, които се лекуват, не само от Северна, но и от Южна България, и от целия регион на Югоизточна Европа. Тъй като услугите в частните болници са висококачествени и са конкурентни откъм ценово отношение, сме свидетели, че тук идват хора чак от другия край на Европа – от Испания например, да се оперират в някои от плевенските клиники. Медицината е един от секторите на плевенската икономика, защото здравните услуги също са бизнес в добрия смисъл на думата, в който Плевен е сред водещите в България.

Считате ли, че това ще е една от посоките на бъдещо развитие на Плевен?
- Абсолютно, убеден съм. Логиката на нещата не само го показва, но и го доказа. Ние можем да залагаме и на лека промишленост, и на селско стопанство, и на хранително–вкусова промишленост, и на машиностроене, и на туризъм, и на здравеопазване, и на образование. В този смисъл няколко трябва да бъдат приоритетите. Задължително туризмът, и то т. нар. исторически туризъм, има пазарна ниша, свързан с т.нар. поклоннически туризъм. Имаме туристически паметници, които да покажем. Здравният туризъм също е една специфична ниша - това са нещата, на които трябва да залагаме.

По какви проекти, свързани с публично-частното партньорство, работи община Плевен? Наскоро беше представен проектът за обновяване на стадиона...
- Нямам впечатление, че в областта на публично-частното партньорство до момента са се случвали кой знае колко на брой неща. Една от първите задачи, с които се захванах като кмет, беше да изпратя писмо до държавата чрез областния управител да ни бъде деактувана недостроената спортна зала пред парк Кайлъка - започнато строителство преди няколко десетилетия, за да можем там да направим обществено-частно партньорство и да изградим "Експо център". Очаквам решението на държавата. Има предварително заявен интерес от частни инвеститори, че ако теренът бъде общински, общината ще участва с терена, а частните инвеститори с изграждането на центъра. Надявам се това да се случи, защото, първо, ще премахнем една язва от лицето на Плевен; второ, ще дадем възможност на частния бизнес да реализира инвеститорски намерения; трето, ще дадем възможност в Плевен да се организират семинари, всякакви специализирани изложения в различни области. Друг пример за публично-частно партньорство, което току-що започваме, е свързан със спортната инфраструктура. Изготвихме идеен проект за реконструкция и модернизация на съществуващия стадион "Плевен", който е строен през 40-те години на миналия век. Предвиждаме модерен стадион, който ще отговаря на всички изисквания на европейската футболна федерация за провеждане на футболни срещи. Проектът също би бил един добър публично-частен проект, който ще донесе само позитиви на града.

Интервюто взе Силвия Златкова

Източник: capital.bg

0
0
0
s2sdefault
powered by social2s